Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
В него нямаше заплаха, нямаше опасност.
Когато Анжелика затвори очи, устните му отново завладяха нейните. Тя отговори на ласката им и сърцето й запърха от радостно очакване. Когато усети милувката на езика му, тя се осмели да вкуси неговия и се наслади на твърдостта и плътността му, изненада се от смелостта, с която нейният език проникна в устата му. Интимността на тази среща я обгърна като воал от сатен и коприна и я омагьоса. Удоволствието беше наистина невероятно и тя усети, че копнее за още.
Рейнолд се раздвижи, едната му ръка се плъзна към тясната й, стегната в корсета талия. След миг пръстите му продължиха пътя си нагоре и обхванаха едната й гърда. Палецът помилва скритото под тънкия памук и коприна зърно.
Анжелика едва не извика, толкова силно беше това ново усещане. Пламналата в тялото й горещина се устреми към центъра на женствеността й. Сърцето й запулсира лудо и тя въздъхна тежко. Лек шум, полусмях, полустон, се изтръгна от устните на мъжа и той поднови меката милувка.
Устните му продължаваха да изследват устата й и Анжелика усети как й се завива свят. Тя обви с две ръце врата му и се вкопчи в него като удавница. Чувството се засилваше, понасяше я във вихрушка от все нови наслади. Пръстите й сами се вдигнаха и се заровиха в гъстите коси на тила му.
Веднъж вече Рейнолд я бе целунал и веднага след това нощта бе избухнала в огън и пара. Анжелика имаше чувството, че това ще се повтори, този път обаче отвътре, между двамата, защото изпитваше непоносима вътрешна горещина и натиск, който отнемаше дъха й. Но сега това нямаше значение. Тя промърмори няколко несвързани думи и се притисна още по-силно до него, за да усети отблизо опасността.
— Анжелика, ти си моят ангел, моят прекрасен призрак — прошепна дрезгаво мъжът и притисна горещото си чело до нейното. — Но внимавай. Желанието ми е толкова силно, че едва издържам. Сигурно ще направя нещо, което утре сутринта ще съм забравил или няма да го повярвам. Спри ме, иначе ще стане късно.
— Да те спра? Но защо? — Анжелика говореше толкова тихо, че се уплаши да не би да не я е чул. Оказа се, че тревогата й е била излишна.
— Не искам по-късно да ме обвиняваш, че съм се възползвал от един миг на слабост и съм нарушил даденото обещание. Може би искаш да запазиш остатъците от свободата, която някога си притежавала. Предупреждавам те, онова, което веднъж съм взел, става мое завинаги. Взема ли те днес, никога няма да се откажа от теб, повярвай.
— Тогава ме вземи — прошепна едва чуто Анжелика. — И ме задръж завинаги.
Желанието и дръзкото намерение, които се криеха зад думите й, събудиха в тялото й такива силни усещания, че спряха дъха й.
В смеха му имаше изненада, но и нещо много повече от обикновеното задоволство.
— Разчитай на мен — прошепна той и сведе глава. Устните му засмукаха коравото зърно на гърдата й, все още скрито под роклята, и Анжелика потрепери от влажната горещина на устата му.
Загубила ориентация, пленница на желанието си да остане завинаги близо до него, тя изобщо не забеляза кога роклята се свлече от гърба й. Усети ръцете му по корсета си и по връзките на фустата, но много по-силно беше усещането за езика му в устата й и тя се поддаде на желанието си да го поеме още по-дълбоко в себе си.
Въздъхна облекчено, когато опитните му ръце я освободиха от корсета и ръцете му нежно помилваха отпечатъците от стягащите банели. Меките движения бяха толкова сладостни, че я накараха да се извива и гали като доволно коте. Без да съзнава какво прави, тя протегна ръце, разкопча жакета и го свали от раменете му. След това развърза вратовръзката и го освободи от маншетите.
За момент Рейнолд застина неподвижен над нея, но после започна да й помага. Заедно, с безброй целувки и с нарастващо нетърпение, те се освободиха от безкрайните фусти, чорапи и обувки, панталони и долно бельо, докато остана само копринената мекота на кожата. Когато останаха напълно голи, полегнаха един до друг и всеки се наслаждаваше на чувството за свобода и на красотата на другия.
Без да се срамува от любопитството си, Анжелика оглеждаше широките рамене, коравите гърди, плоския корем. После протегна ръка и смело зарови пръсти в тънките, тъмни кичурчета, които покриваха гърдите му.
Рейнолд избухна в тих смях и задържа дъха си, после се претърколи върху нея и бавно се отпусна, за да й даде време да усети тежестта му. Анжелика го прие, наслади се на близостта на голата му кожа и закопня за нея по-силно, отколкото някога си беше представяла. Гърдите й набъбнаха, полази я приятен гъдел и тя започна да се трие в коравата мъжка гръд. Затвори очи, впи пръсти в раменете му, после помилва осеяния с белези гръб и усети как спокойната му сила се прелива в нея.