Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Изведнъж се почувства крехка и ранима, уплаши се от силата и горещината, които се стремяха към мекото й тяло. Но желанието, което пулсираше във вените й, беше непобедимо. Страстта, която я изпълваше, се надигна устремно и мозъкът и сърцето й реагираха на предизвикателството. Тя го обичаше!
Любов? Наистина ли онова, което изпитваше към мъжа до себе си, беше любов?
Или физическият акт между мъжа и жената беше измислен така, че да ги накара да изпитат това дълбоко чувство? Дали природата беше създала любовта за заблуда, за да накара човеците да се любят и да създават потомство, да се плодят и размножават, както беше написано в Библията?
Какво значение имаше, че сърцето се блъскаше като лудо в гърдите й и устните й копнееха за неговите, докато ръцете му се стремяха към центъра на женствеността й и разпалваха огъня в тялото й?
Рейнолд помилва с безкрайна нежност светлите кичурчета между краката й, после разтвори бедрата й и треперещите му пръсти проникнаха в топлата й женственост. Господи, колко тъмни бяха очите му, колко бездънно дълбоки. Анжелика не виждаше какво прави той, но усещането беше неописуемо.
Тя спря да диша, смаяна от реакцията си. Той проникваше бавно и предпазливо, а мускулите на утробата й се стягаха и по тялото й се разливаха сладостни вълни, искрящи като шампанско.
Рейнолд простена дрезгаво и спря да се движи. Тя усети коравия му член между бедрата си. Думите му дойдоха някъде много отдалеч.
— Тясна, мека, отблъскваща, каквато може да бъде само една девственица. Защо? Защо никога не е имало упражнения от този вид на някоя тясна уличка или при пътуване извън града? Не е имало и нежности на верандата, докато лелята е седяла в стаята, наведена над книгата си. Защо си се запазила за мен?
— Вече ти казах…
— Права си. Ти си познавала Едингтън от дете. Но и децата се интересуват от тези работи.
Анжелика не беше в състояние да мисли. Не и докато ръката му беше в утробата й. Гласът й прозвуча задавено:
— Не исках да те разочаровам.
— Да ме разочароваш? Каква жалка думичка. Аз съм ужасен, възмутен. И в същото време съм щастлив като легендарен варварски вожд с откраднатата си невеста. Но това прави нещата още по-трудни.
— Така ли? И защо?
— Ако продължим да живеем заедно, сигурно ще ме намразиш още по-силно. — Гласът му беше толкова тих, че едва се долавяше.
— Не! Защо смяташ така? — Погледът й беше умолителен.
— Има неща, които не се прощават — прошепна той, проникна още по-дълбоко в нея и разшири треперещия отвор.
— Не ме плаши. — Анжелика обърна глава, неспособна да разбере отчаянието и въздържаността му. Потрепери, защото изведнъж почувства, че се е озовала на ръба на непозната пропаст. А може би на непознато удоволствие, което нямаше да понесе?
— Това е нищо в сравнение с онова, което изпитвам аз — промълви пресипнало той.
И каза истината. Цялото му тяло трепереше като в треска. Косата и кожата му бяха влажни от пот. Очите му, огрени от меката светлина на лампата, бяха пълни с мъка и с вътрешна самота, непонятна за Анжелика.
— Ела — прошепна тя. — Нека взаимно си вдъхнем смелост.
Рейнолд я последва. С предпазливи, интимни милувки той разтвори меките гънки на женствеността й и коравият му член проникна внимателно в утробата й. Натискът беше толкова мек, че Анжелика почти не усети болка, когато той стигна до тънката бариера и я проби. Тя се отвори за него и прие пулсиращия член в най-интимните си дълбини.
Изведнъж Анжелика се почувства освободена от задръжките си. Преобразена. По-жива от всякога. Сърцето пулсираше в гърдите й и изпъваше ребрата. Искаше й се да се смее, да плаче, да подскача като дете. Ръцете й го стискаха с такава сила, че пръстите й изтръпнаха и пак не й беше достатъчно.
— Боли ли те? — прошепна задъхано той.
Коравият му член продължи да прониква в утробата й и Анжелика усещаше с всяко свое дихание дължината и силата му. Не, не я болеше. Тя поклати глава, бързо и решително.
Гърдите на мъжа потръпнаха от безгласен смях. Той пое дълбоко дъх, овладя бурята, която бушуваше в тялото му и продължи с бавни, ритмични движения. Проникна още по-дълбоко и тя усети как стигна до самия център на женствеността й. Пое с мъка въздух и се вкопчи в раменете му, за да удържи на ритъма. Пое движението и го последва, отдадена на първичната, бездънна страст. Рейнолд сведе глава и целуна челото й, очите и нослето, после завладя устните й. Езикът му закръжи около нейния и го увлече в луда игра.