Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Обедът наближаваше и това личеше по натрапчивата миризма на горещо олио и преварени зеленчуци. Менюто, обявено от келнерите, се запомняше лесно, защото се състоеше само от печени или пържени ястия, като се започне от пиле със сланина и се стигне до ябълковия сладкиш за десерт. За пиене имаше само уиски, внесено без много церемонии в големи глинени делви и тръснато на масата пред гостите. Стана ясно, че един такъв обяд е по вкуса на повечето пасажери, защото те натъпкаха забързано салфетките под брадичките си и веднага посегнаха към вилиците.
Капитанът на парахода седеше на масата заедно с Анжелика и придружителите й. Любезен мъж с масивно тяло и червендалесто лице, ясен знак, че отдава дължимото на храната и напитките на парахода си. Униформата му се отличаваше рязко от липсващата в обстановката елегантност. Тя беше ушита от най-фино черно платно и изобилстваше с пагони, ширити, рюшове и блестящи копчета.
— Както виждам, мадам Хардън — заговори той, наведе се към Анжелика и сложи ръка върху нейната, — вие не харесвате питието, което е поставено пред вас. Разбирам, че не сте свикнали със силен алкохол. Ако желаете, ще ви поръчам малко вино от личните си запаси.
— Много сте любезен — отвърна Анжелика и издърпа ръката си, — но не бих могла да искам това от вас.
— О, разбира се, че ще ви услужа! За мен е удоволствие да общувам с дама като вас. Не знам кога за последен път съм имал удоволствието да посрещна на парахода си едно толкова нежно цвете. Затова ми позволете да ви окажа тази малка услуга.
— Някои услуги имат последствия, за които в началото никой не подозира — намеси се Рейнолд. Той седеше в края на масата и изучаваше чашата с уиски в ръката си. — Вече поръчах вино за съпругата си. Камериерът ми ще го донесе само след минута.
Капитанът се обърна към него и лицето му стана пурпурночервено.
— Недейте така, добри човече! Не съм имал намерението да досаждам нито на вас, нито на съпругата ви.
— Имахте намерение да й окажете услуга, за да се чувства задължена към вас и да ви посвети повече внимание — отговори с остър тон Рейнолд. — Но няма да успеете. Съветвам ви да не предприемате повече опити.
— Вие сте дяволски неприятен тип! — Капитанът се чувстваше силно засегнат в достойнството си, но не знаеше каква би била подходящата реакция на подобно нападение.
Рейнолд го измери с предупредителен поглед.
— И мога да стана още по-неприятен.
— Моля ви — намеси се Анжелика и погледна умолително съпруга си, — няма никакъв повод за този спор.
Двамата мъже не й обърнаха внимание. Капитанът смръщи грозно чело и ноздрите му затрепериха. Той изгледа унищожително Рейнолд и изфуча:
— С голямо удоволствие бих ви изхвърлил от кораба си.
— Опитайте — предложи хладно Рейнолд.
Някои от другите гости вдигнаха глави и се вслушаха в разгорилия се спор. За да си спести неудобството и срама, Анжелика се намеси решително:
— Сигурна съм, че капитанът го направи само от любезност. Не мога да повярвам, че би опитал да ме ухажва пред очите на мъжа ми.
— Е — промърмори злобно Рейнолд, — както много добре знаеш, не винаги е лесно да те държа под око.
— Ако говориш за снощи, наистина не знам как бих могла да избягна случилото се!
Погледът му спря за миг върху гърдите й, които се вдигаха и спускаха неравномерно, показвайки възмущението й. Един мускул заигра на лицето му и той отвърна с горчива ирония:
— Позволи ми едно предложение. За в бъдеще използвай интелигентността си и заключвай вратата на спалнята си.
Дебора пое шумно въздух и изгледа намръщено брат си. Майкъл, който седеше срещу нея, вдигна глава.
— Моля те — проговори спокойно той. — Това не е почтено и ти много добре го знаеш.
Рейнолд се извърна бавно към приятеля си.
— Знам, че интересът ти към красивата ми съпруга превъзхожда многократно този на капитана. Но за твое добро приемам, че поне част от него се дължи на искрено съчувствие.
— Защо й е необходимо съчувствие, освен ако не я заплашва опасност от твоя страна? — попита все така спокойно Майкъл.
— Мисля, че бяхме изяснили този въпрос — отговори мрачно Рейнолд. — Или желаеш да я прегледаш, за да се увериш, че няма сини петна?