Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Вратата на кабината се затвори с глух трясък и Анжелика усети как ушите й забучаха. С неравномерни, олюляващи се стъпки, Рейнолд я отнесе до леглото. Тя усети под гърба си мекия матрак и простена задавено. Изтръгна се от ръцете му, но той не й даде възможност да избяга, а приседна на ръба на леглото.
— Недей, недей — прошепна умолително той и отново я привлече към себе си. — Не знаех какво ти е, бях твърде зает, за да го видя. Господи, не разбираш ли, че аз съм мъртвопиян и съм само на крачка от припадъка! Случилото се вечерта и необходимостта по-скоро да се махнем от града ме направиха сляп за всичко останало. Това не е извинение, знам. Прокълни ме, удари ме, но не плачи. Моля те, не плачи.
Съкрушеният му глас проникна през стената от отчаяние, която Анжелика беше издигнала около себе си, отклони я от самосъжалението. Тя не беше единствената, която изпитваше болка, не беше единствената пленница в мъглата на мрака. Той не беше на себе си след онова гадно уиски, което беше изпил в кръчмата заради нея!
Мускулите й се отпуснаха. С дълбока въздишка тя се хвърли на гърдите му, даде му утеха и потърси при него облекчение.
Мъжките ръце върху тялото й бяха меки, притискаха я нежно. Лицата им се докосваха и тя потръпна от допира на наболата му брада.
Машините забучаха и много скоро параходът потегли сред съскане и дрънчене. С неразбрано мърморене и здраво затворени очи Анжелика се зарови още по-дълбоко на коравата мъжка гръд и устните й се плъзнаха по брадичката му.
Тя не осъзна веднага колко интимна е тази близост, разбра го едва когато първият утринен лъч се вмъкна през тясното прозорче. Ресниците й затрепериха. По тялото й пропълзя горещина и заедно с нея тихо спокойствие. Когато Рейнолд се раздвижи и се подпря на едната си ръка, тя дори не помисли да се отдръпне. Когато устните му докоснаха нейните, тя пое дълбоко въздух, но остана неподвижна и не се възпротиви.
Рейнолд ухаеше на сапун от бързата баня, която бе взел преди тръгване. Ризата му беше прясно изгладена, а дъхът му миришеше на карамфилчето, което бе сдъвкал, за да прогони отвратителната миризма на алкохола. Устата му беше топла и копринено мека. Целувката му издаваше страст и опит, но и желание, което отиваше много отвъд този миг. Анжелика усещаше до бедрото си твърдата му мъжественост. Обзе я странна радост, че именно тя е причината за тази силна възбуда.
Как ли щеше да се почувства, ако станеше негова жена?
Тази мисъл й идваше не за първи път, но днес тя не я отхвърли забързано, както преди. Досега съмнението, свенливостта и страхът задушаваха в зародиш физическото желание. Сега обаче всички тези чувства изчезнаха в страстта на мига.
Да бъде винаги до него, да чувства грижата му, закрилата му — какво повече можеше да иска? Ако имаха деца, тя щеше да бъде сигурна в безусловната им и вечна любов.
Всъщност, каква разлика имаше между сегашното й положение и брака, който баща й беше избрал за нея? Може би Рейнолд я беше направил своя съпруга без нейното съгласие, но сега тя беше тази, която можеше да избере, нали? Едното не можеше да попречи на другото.
Ако трябваше да бъде въведена в изкуството на любовта, Рейнолд беше много по-подходящ от Лорънс. Опитът не беше непременно безценно качество за един любовник, но грижата и вниманието, търпението и нежността със сигурност бяха. Интелигентността беше още едно голямо предимство.
Имаше само един начин да открие дали е на прав път. А и какво можеше да загуби?
Девствеността си. Сърцето си.
Да, добре. Но какво струваха тези две неща, след като всичко друго беше загубено? Какво струваха те, след като прегръдката на Рейнолд беше най-доброто средство срещу страха, най-добрият лек срещу самотата?
Когато Анжелика се отпусна и отвори устните си, от гърдите на мъжа се изтръгна дрезгав вик. Той реагира веднага и езикът му се втурна в копринените дълбини на устата й.
Нападението я шокира и в същото време й достави неподозирана наслада. Анжелика извика изненадано, но не се отдръпна. Някъде дълбоко в нея се разля сладостна топлина, която слезе към слабините. Тя потръпна от дръзката си реакция. Не, онова, което правеше, беше истинско, беше правилно.
Рейнолд вдигна глава и я погледна в очите. Тя видя отражението си в тъмните зеници, разширени от изненада и от нещо друго, много по-дълбоко. Погледът му издаваше тихо отчаяние и нещо, което много приличаше на болка.