Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Така би било по-просто. А не ме ли мразиш?
Ханк протегна ръка и хвана леко брадичката й.
— Чувствата се променят, скъпа. Там, край потока наистина те мразех. Знаеш защо?
— Защото ти заявих, че те презирам. Поне ти така ми каза.
— Не, защото ме използва, за да привлечеш вниманието на друг мъж. Това ме ядоса повече, отколкото бих могъл понеса.
— Приел си ситуацията не както трябва, Ханк. Аз никога не съм си помисляла, че двамата с теб можем да бъдем нещо повече от приятели.
Ханк само поклати глава.
— Според твоя план, за да накараш Ейдриън да ревнува ти даде на мен основание да мисля другояче. Чувствата ми се задълбочиха, докато накрая разбрах, че трябваше те имам. Никога не съм желал някоя жена толкова силно.
Саманта отстъпи крачка назад, като отблъсна ръката му.
— Ами Анджела? Каза ми, че нея също си я желаел.
— Чудно, че си спомняш за това — ухили се Ханк.
— Отговори ми! — настоя тя.
— Желаех я, наистина. Но с нея никога не съм си губил ума. А ти, моя красавице, ме накара да я забравя.
— И нея ли принуди да се люби е теб? — попита тя, а в гласа й имаше горчивина.
Очите му заблестяха със студен метален блясък.
— Тя никога не ме е мамила, както направи ти. — Ханк се изсмя. — Тя също имаше мъж, който би ме убил само ако я докоснех. Не е хубаво човекът, когото обичаш, да не ти отвърне със същото. Ти самата обаче надмина себе си.
— Още не съм свършила — отвърна намусено тя.
— А, да, забравих за ордите убийци, които си изпратила след мен. Нека не ги забравяме. Нито пък факта, че ще трябва да убия тези, които се приближат твърде много до мен. Ще умрат много хора заради твоето отмъщение, Сам.
— Нямах предвид това.
— Не? Какво тогава? Искаш да ме застреляш ли?
— Да, при това ще умреш, знаейки, че планът ти срещу баща ми ще се провали. Братовчед ти няма да успее да запази земята, заради която си навлече толкова неприятности, Ханк. Сама ще се погрижа за това.
Тялото му изведнъж се напрегна.
— Мисля, че уредихме този въпрос. Не вярваш ли на предупреждението ми?
— О, вярвам ти. Но ако си мъртъв, няма да можеш да и изпълниш заканата си, нали така? — отбеляза саркастично тя.
— А ако остана жив? Ако платените ти убийци не могат да ме намерят? Тогава какво?
— Мога да почакам — заяви упорито тя. — Накрая ще си върна земята.
— Как?
— Можеш да ме принудиш да мълча само докато баща ми с жив. Когато той умре, тогава ще дойде моят ред да обявя война на братовчед ти. Можеш да бъдеш убеден, че ще спечеля, Ханк.
— Но дотогава ще мине твърде много време. — В гласа на Ханк се долавяше скрита ирония. — Искът ти върху земята ще бъде невалиден.
— Не и ако се подготвя добре преди това. Известно ти е, че адвокатите са способни на много неща. Мога официално да заявя и подпиша, че ти ме изнудваш, за да ми попречиш да запазя това, което е мое по право.
Настъпи тишина, след което Ханк се обърна към нея с неподправено сериозен тон.
— Толкова ли много означава тази земя за теб?
— Да. И не ме интересува колко време ще ми отнеме, да си я върна. Ще го направя!
Очите й победоносно заблестяха, когато забеляза ефекта от думите си върху него. После добави:
— Синовете на братовчед ти никога няма да наследят земя, Ханк. Тя ще бъде притежание на моите синове. Тържествено ти обещавам това.
С тези думи Саманта се обърна рязко и влезе в стаята преди Ханк да намери думи да й отговори.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
През следващите два дни настроението на Саманта се подобри стократно. Ханк бе повярвал на заплахите й и беше страшно разгневен, като при това не можеше да скрие чувствата си. Не можеше да продължи да я заплашва, нито пък имаше средство да я спре. Отвличането й нямаше да промени нищо.
Саманта изпитваше мрачно задоволство само като помислеше за това. Така разсейваше скуката си, а гневът поради затворничеството й малко намаля. Забрави да брои дните и се изненада, когато осъзна, че бяха изминали седмици, откакто я доведоха в долината.
Ако Ханк преди често навестяваше мислите й, сега мислеше за него постоянно. Образът му непрекъснато я преследваше, независимо дали бе с него, или сама в малката си стаичка. Осъзна, че не винаги си мисли за него с гняв и раздразнение.
Изпитваше остро любопитство към този мъж, който последно време се бе превърнал в център на живота й. Някога я бе помолил да отиде в Мексико с него. Какво ли щеше стане, ако се бе съгласила? Обстоятелствата можеха да бъдат напълно различни. Ако бе узнала по-рано истината за Ейдриън. Ако Ханк я бе помолил да се омъжи за него, а не само да живее с него като любовница. Нещата можеха бъдат съвсем различни. В края на краищата той бе един изключително привлекателен мъж. Още отначало я беше развълнувал. Саманта не можеше да отрече и странната власт, която Ханк имаше над нея, когато я държеше в ръцете си. Какво ли щеше да бъде, ако го желаеше открито, вместо да води война с него? Никога нямаше да разбере. Винаги щеше да му бъде яростен противник. Не можеше да постъпи по друг начин, не и след всичко, което се бе случило.