Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
Пръстите му стиснаха болезнено ръката й.
— Това е сериозно обвинение! Ако лъжеш, за да ме накараш да застана на твоя страна…
— Мислиш ли, че бих признала нещо толкова позорно, ако не беше истина?
Лоренцо още повече усили хватката си, а Саманта затаи дъх, тъй като забеляза как чертите му се изкривиха от гняв. Той изруга силно и с гневни крачки се насочи към къщата. Саманта остана неподвижна там, където я бе оставил, като го проследи с напрегнат поглед. Лоренцо наистина щеше да се бие заради нея! Не бе очаквала такава реакция от негова прана. Нито пък изпитваше задоволство или облекчение. Щеше ли Лоренцо да спечели? Ако не успееше, тя пак ще трябва да се разправя с Ханк, а той щеше да бъде бесен, тъй като бе настроила приятеля му срещу него.
Ханк очакваше Лоренцо, стоеше на верандата с леко разкрачени крака и чакаше. Лоренцо изкачи с един скок стълбите, насочвайки се заплашително към Ханк, но той отстъпи встрани и се хвърли на свой ред към другия мъж. Двамата се приземиха в праха в подножието на стълбите. Ханк върху Лоренцо, стиснал го в силната си хватка, но не започна да нанася удари.
Саманта стоеше вцепенена, без да смее да помръдне. Къде беше битката за нейната чест? Ханк говореше нещо на Лоренцо и тя пристъпи към тях, за да разбере какви лъжи изричаше Ханк. Но когато ги достигна, те тъкмо се изправяха на крака и изтръскваха дрехите си от праха, Саманта успя чуе само последните им думи.
— И тя ще се съгласи? — попита Лоренцо.
— Да.
— И какво ще прави тя? — настоя да узнае Саманта, като заплашително ръце на кръста, а изумрудените й очи хвърлиха убийствени огньове към Ханк.
— А, значи сама се върна. — Ханк говореше спокойно, но очите му се четеше стаен гняв.
Саманта видя и разбра, но не я бе грижа.
— Какви лъжи му наговори, Ханк?
— Не съм наговорил никакви лъжи.
— Значи отричаш, че ме изнасили? — изкрещя тя.
— Руфино не го отрича — отвърна Лоренцо, който явно чувстваше неудобно. — Но той ще поправи нещата.
Саманта обърна поглед към Лоренцо, обзета от лошо предчувствие. Лоренцо вече не можеше да понася сърдития й поглед и бързо си тръгна, като я остави сама с Ханк.
— Какво, по дяволите, си му казал, Ханк?
— Скоро ще разбереш — отвърна рязко той.
— Искам…
— Стига приказки — изкрещя грубо Ханк. — Сега напускаме това място. Нямам време за въпросите ти, нито пък им желание да задоволявам любопитството ти.
— Напускаме? — ахна тя. — Но нали каза, че трябва да чака докато…
— Промених решението си.
— Значи ме връщаш на баща ми?
— Скоро ще разбереш къде отиваме.
Саманта му хвърли яростен поглед, но Ханк просто изкачи стълбите и влезе в къщата, очевидно очаквайки я да го последва. Нямаше намерение да отговаря на никак въпроси.
Саманта осъзнаваше, че би трябвало да е доволна, че си тръгва оттук, но всъщност бе разтревожена. Всичко стана твърде неочаквано, а и отказът на Ханк да обясни нещата я караше да бъде нащрек.
Какво ли бе намислил сега?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Тази вечер направиха лагера си в откритата равнина, като не предприеха нищо, за да скрият присъствието си. Дори огромния къс скала, до който спряха, не можеше да скрие всички тях и конете, а Ханк, изглежда, изобщо не се безпокоеше от този факт.
Запалиха огън и Иниго сготви за вечеря печено пиле. Храната по нищо не отстъпваше на специалитетите на Мария. Саманта седна близо до огъня, тъй като до него се чувстваше в безопасност. Тук бяха същите трима мъже, които я бяха отвлекли и довели в планините, с тази разлика, че сега и Ханк беше с тях. А разликата беше огромна. Саманта не се чувстваше сигурна с Ханк, въпреки присъствието на другите трима. Той не й бе продумал и дума, откакто бе влязъл в къщата да си събере нещата. Тя нямаше кой знае какво да събира. Саманта носеше широката блуза и пола, които той й бе дал. Кожената й пола и жилетка бяха съсипани и вече не ставаха за нищо. Бе взела колана с револвера, револвер обаче нямаше — кобурът на бедрото й стоеше празен. Коланът бе безполезен, но тя не можеше да го остави. Златната му тока блестеше на светлината на огъня. Бе обула хубавите си кожени ботуши, а копринената си блуза бе наметнала като яке. Блузата не би я предпазила, ако задухаше силен вятър, но все пак бе за предпочитане пред памучната блуза с дълбоко деколте и къси ръкави без нищо върху нея.
Беше принудена през целия ден да язди Ел Рей заедно с Ханк, тъй като не й дадоха кон. Тялото й бе изтръпнало и я болеше. Ханк я бе накарал да седне на седлото пред него, а тя реши да не се отпуска, като се облегне на него, за което сега си плащаше.