Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
Саманта хвърли поглед към Ханк. Той стоеше до огъня и привършваше вечерята си. Изобщо не си бе направил труда да й каже къде отиваха или защо, но и тя бе решила да не пита нищо. Разбира се, той може и да блъфираше, с намерение само да я изплаши.
Саманта изпи виното си и остави чашата встрани. Забеляза, че Диего взе одеялото си и се отправи зад скалата, а Иниго се зае да чисти тигана. Лоренцо дръпваше солидни глътки от една бутилка с текила. После остави бутилката и се извърна с лице към нея, но се стараеше да не я поглежда. Така беше през целия ден — изобщо не я бе погледнал. Какво му бе казал Ханк, та Лоренцо толкова бързо се бе овладя успокоил? Саманта искаше да го попита, но той изглежда много огорчен, не, по-скоро смутен, от цялата история, смутен заради кого? Заради нея?
Иниго свърши с миенето и се отправи зад скалата, както бе направил преди това Диего. Ханк се изправи и започна разстила завивката си край огъня.
— Някой взел ли е одеяло и за мен? — попита колебливо Саманта.
Но никой от мъжете не я погледна и не й отговори. Лоренцо хвърли поглед към Ханк, сетне също се изправи се отдалечи.
— Лоренцо, къде отиваш? — Саманта скочи бързо на крака — Лоренцо! — Не искаше да остава сама с Ханк.
— Остави го, Сам — обади се Ханк, толкова тихо, че Сам едва го чу.
Лоренцо завиваше зад голямата скала и след миг се с от погледа й.
— Но къде отива той? — обърна се тя към Ханк, обзета подозрения, в гласа й прозвуча истерична нотка.
— Приятелите ми ще спят по-далеч от нас.
— Защо?
— Успокой се!
— Дай ми поне една причина да го направя! — настоя тя, очите й се разшириха от безпокойство и страх.
Ханк заобиколи огъня и се насочи към нея, но тя отстъпи няколко крачки назад.
— От какво се страхуваш, Сам?
— Знаеш от какво.
Но Ханк само поклати глава.
— Кажи ми!
— От теб и от налудничавите ти идеи за бебета!
Саманта продължаваше да отстъпва, затова Ханк спря.
— А, значи си взела думите ми на сериозно, така ли? — попита той развеселен.
— Разбира се, че не. — Саманта се опита думите й да звучат убедително, но не успя. — Просто не ми харесва това, другите ти осигуряват такова… уединение. Когато ме водеха към селото, стояха близо до мен. Защо сега се отдалеч толкова?
— Сега аз ще те наглеждам. Не е необходим повече един човек да те пази да не избягаш.
— Но…
— Искам да спя, Сам, а не мога да го направя, докато не успокоиш.
— Ще ме вържеш ли?
— А трябва ли?
— Не.
— Тогава няма да го правя — отвърна спокойно той. — Имам одеяло за теб.
Ханк се върна при завивките си, взе едно одеяло и й го подаде. Саманта се поколеба. Инстинктът й подсказваше да не му се доверява. Въпреки това обаче не можеше да избяга. Намираше се все още в негова власт, дори и тук, в откритата прерия. Мразеше да се чувства по този начин, но наистина не можеше да направи нищо. Нямаше намерение обаче да даде израз на страха си. Като вдигна гордо брадичка, тя демонстративно направи няколко крачки напред. Престори се, че не забелязва развеселения му поглед. Когато приближи до Ханк, Саманта грабна рязко одеялото от ръцете му. Ханк се засмя с дрезгав и дълбок смях, но тя се престори, че не го е чула. Обърна се настрани, като застла одеялото си от другата страна на огъня, колкото бе възможно по-далеч от него, Саманта трепна, когато почувства ръцете му върху раменете си. Ханк я дръпна назад и я положи върху собственото си одеяло.
— Ти излъга, Ханк — прошепна горчиво Саманта, когато той се излегна до нея и започна да сваля полата и — Каза, че искаш да спиш!
— Така и ще направя — по-късно.
— След като ми направиш бебе? — Очите й бяха приковани в неговите.
— След като ти доставя удоволствие, Сам.
— Ти си луд, ако мислиш, че ще изпитам удоволствие, които ме изнасилваш!
Ханк се разсмя.
— Сега кой лъже? Никога не е имало никакво изнасилване.
— Копеле!
Саманта посегна да го зашлеви през лицето. Ханк отблъсна ръката й, след което бързо хвана и двете й китки и я прикова на земята над главата й. Очите му излъчваха студен блясък, бе стиснал ядосано устни.
— Харесвам лицето си такова, каквото е — започна той с леден тон. — Ако ме одраскаш, както направи на гърдите ми, кълна ти се, че ще ти отвърна със същото. Помисли си върху това, Сам, преди отново да изпиташ желание да използваш ноктите си.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Ти си жесток, Ханк. Не ми оставяш нищо, абсолютно нищо.
— А ти какво ми остави, когато открадна сърцето ми и си тръгна? — попита тихо той.
Саманта потърси настоятелно погледа му, но забеляза единствено откритост и честност.