Пожелай ме скъпа

— Всички сте добре дошли в хасиендата — добави той — Ако желаете да изчакате завръщането ни.

— Къде отивате? — намръщи се Хамилтън.

— На меден месец. — Усмивката й бе предназначена за всички.

— Сега? Та вие сте женени от една година.

— Много хора предприемат по-късно медения си месец — засмя се тя. Улавяйки развеселения поглед на Ханк, Саманта разбра, че той също си мислеше за Брадфорд и Анджела Мейтлънд. — Нашият сега предстои.

— Но колко време няма да ви има?

— Може би две седмици.

— А може би и месец — добави Ханк, яхвайки Ел Рей.

— Не се мръщи така, татко — засмя се Саманта. — Имаш нужда от малко почивка. Настани се в къщата, посети старите си приятели от околността. И преди да се усетиш, ние ще сме се върнали.

— Предполагам, че нямам голям избор — промърмори под нос Кингсли.

— Не, нямаш. Довиждане. — После Саманта погледна към Ханк, очите й заблестяха дяволито. — Ще се надбягвам с теб.

— О, господи! — Саманта долови въздишката на баща си. Ханк се усмихна, очите му весело заблестяха при това предизвикателство.

— Няма начин да спечелиш, скъпа — предупреди я той.

— Няма ли?

Яздейки рамо до рамо, те префучаха покрай останалите, като все повече увеличаваха скоростта. Изведнъж Саманта изсвири остро. Ел Рей незабавно спря. Саманта отмина в галоп, а вятърът отнесе веселия й смях. Ханк не можа да се въздържи и се разсмя весело, като клатеше учудено глава. Никога нямаше да спечели това състезание. Не бе успял да спечели и в миналото. Нямаше да спечели и занапред.