Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— На някое определено място ли отиваш?
Саманта подскочи от изненада.
— Ела и седни при мен, скъпа — продължи Ханк с тих глас. — Чаках те.
Гласът му изобщо не бе глас на пиян човек и Саманта обърна колебливо към него.
— Какво искаш да кажеш с това, че си ме чакал? Какво кара да мислиш, че не бях заспала?
Той се разсмя по своя вбесяваш начин.
— Свещта ти горя през цялото време. Светлината може да се види под вратата, както и сянката ти, когато върви напред-назад из стаята.
— Не бях изморена. — Саманта се изчерви.
— Бъди откровена, Сам.
— Добре. — Тя се приближи, а в гласа й отново се долавяха гневни нотки. — Чаках те да заключиш вратата.
— Можеше да спиш и при отключена врата.
Саманта застана пред него на срещуположния край на масата и вдигна предизвикателно брадичка.
— За да направя това, би трябвало да ти имам доверие, аз не ти вярвам ни най-малко.
Очите на Ханк отново заблестяха, бе развеселен и удивен в същото време.
— Защо заключената врата те кара да се чувстваш сигурна Сам? Мога да я отворя по всяко време.
— Но никога преди не си го правил — отбеляза тя. — Не след като ме заключиш за през нощта.
— Така е.
— Защо тогава не заключи вратата?
— Няма къде да ходиш, Сам, нито пък аз имаше къде бързам.
Безразличният му тон я засегна.
— Можеше да се напиеш и да паднеш в несвяст под маса.
— И ти щеше да се възползваш от това положение. Скъпа, не мога да се напия от малко текила. Между другото повечето изпи Диего, аз просто му правех компания и слушах. Сега, след като жена му я няма, усеща остро липсата й.
— Страхувам се, че точно но този въпрос не мога да изкажа съчувствието си — отвърна сухо Саманта.
— Това е, защото си безсърдечна.
— Заради това ли го покани тук, за да ти разкаже неприятностите си? — попита Саманта, като пропусна покрай ушите си предишната му забележка.
— Не, мила моя — отвърна меко Ханк. — Той дойде тук, за да ми помогне, като ме накара да не мисля известно време но един проблем и да ме предпази от необмислени действия.
Саманта пребледня, искаше й се да не бе разбрала за какво стана дума. Но разбра много добре. Диего, изглежда, бе искал да задържи Ханк далеч от нея. Но сега Диего си беше отишъл.
— Мислех си, че ще си легнеш — продължи той със същия тон, като бавно се изправи. — Надявах се тогава да проявя благоразумие и да не те събудя.
— Тогава трябваше да заключиш вратата! — извика Саманта под влияние на някакво чувство, което и сама не разбираше.
— Може би в крайна сметка съм се надявал да не заспиш — измърмори Ханк.
Саманта го гледа известно време, след това поклати глава.
— Избий си тези мисли от главата!
— Бих искал да можех. Говоря истината, Сам.
Той заобиколи масата, а Саманта се обърна и се насочи към стаята си. Влезе първа и затвори вратата, но Ханк я блъсна силно. Саманта загуби равновесие и падна на леглото. Изправи се и втренчи поглед в него, както бе застанал в рамката на вратата, осветяван само от огъня в камината. Сърцето й започна бясно да бие в гърдите.
Ханк пристъпи към нея, като остави вратата зад себе си отворена, и започна да разкопчава ризата си. Саманта отстъпи назад и се сви в далечния ъгъл на леглото. Наблюдаваше как Ханк се съблича и по тялото й премина тръпка. Бе й казал защо остави вратата отключена, всичко бе истина, каза си тя. Разбира се, тя го мразеше. Разбира се. Презираше този бандит и неин похитител. Но не можеше да отрече силните чувства, които изпитваше към Ханк. Нямаше да отрече пред себе си, че го желае, както не го бе направила и първия път, под дървото. Саманта никога не се самозаблуждаваше и не отричаше истината пред себе си. Желаеше Ханк, а той трябваше да се погрижи да не я разочарова. Страхуваше се, че той може да прочете мислите и Саманта извърна лице към стената, преструвайки се, че й е безразлично. Той трябваше да направи първата стъпка… и следващата. Трябваше да я ухажва. Никога нямаше да му позволи да разбере, че го желае не по-малко, отколкото той нея. Никога!
Ханк събу единия си ботуш, след това другия. Ботушите му паднаха на пода с глух звук. Панталоните му ги последваха. И той нетърпеливо ги изрита встрани.
— Защо? — Настоя Саманта. — Толкова ли си изгладнял за жена, че не можеш да дочакаш тази, която ще те желае истински?
Ханк легна до нея и само след миг блузата й отхвръкна настрани. Сега Саманта можеше да види четирите едва забележими белега върху гърдите му.
— Всъщност ти си последната жена, която съм докоснал — призна откровено той. — Тогава ти разпали страстта ми, Както го правиш и сега. Да чакам друга жена? Не, скъпа, ще изгасиш огъня в мен.