Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Не ме попита за приятеля си.
Саманта вдигна поглед към него, като за пръв път забеляза колко гладки са страните му, когато бе току-що избръснат. Бакембардите му бяха красиво оформени, късите черни къдрици на слепоочията му придаваха момчешки вид. Той беше истински мъж, този испански американец, въпреки момчешкия си вид.
— Сам?
Саманта срещна въпросителния му поглед, след това наведе глава.
— Моят приятел?
— Рамон Бароха. Не попита за него.
— О! Не, не го направих.
— Защо, след като ме помоли да се осведомя състоянието му? Изминаха три дни, откакто се върнах, а нито веднъж не попита за него.
— Страхувах се — излъга тя, тъй като не искаше да признае, че често й се случваше да забравя. — Страхувах се, че ще съобщиш лоши новини.
— Разбирам защо си се страхувала — отвърна загадъчно Ханк, като се облегна удобно на стола си, без да сваля от пронизващия си поглед.
— Защо?
— Защото ме излъга. Момчето ти е нещо повече приятел.
— Той не е момче, а мъж — запротестира тя. — Освен това не разбирам за какво говориш.
— За съвсем вероятната възможност той да стане ти съпруг.
— Кой ти каза това?
Ханк само сви рамене.
— До мен достигнаха слухове.
— Слухът си е слух, фактите са нещо друго. Но какво значение има? Това не ти влиза в работата.
— Нека да кажем, че ме интересува — отвърна спокойно Ханк. — Истина ли е?
Устните й се извиха в усмивка.
— И какво, ако е така? — отвърна неопределено тя, като му отправи предизвикателен поглед.
— Изобщо не би ми харесало, скъпа — отвърна мрачно той.
Саманта се разсмя.
— Не би ти харесало? Може би ще ми кажеш защо това има такова значение за теб?
— Изглежда забравяш, че те исках само за себе си, Сам.
— Но вече не ме искаш. — Лицето й посърна.
— Но това не променя факта, че те исках. Сега ме мразиш, и аз приемам това. Каза ми, че обичаш Ейдриън. Не бих искал да си мисля, че чувствата ти се променят толкова бързо Или греша, Сам?
След споменаването на Ейдриън Саманта отново бе обзета от ярост.
— Пет пари не давам какво ти харесва или не ти харесва!
— Обичаш ли го? — повиши тон Ханк.
Очите й се разшириха от изненада. Той очевидно бе ядосан, но защо?
— Погледни се, Ханк. Гордостта ти те издава, Не можеш да понесеш факта, че те отхвърлих и най-вероятно бързо съм си намерила друг. Така е, нали?
Той се изправи рязко, а тя го последва, като впиха сърдити погледи един в друг. Ханк внезапно избута масата настрани и бързо прекоси разстоянието, което ги разделяше, преди Саманта да успее да избяга. Хвана я за раменете и грубо я привлече към себе си.
— Може да си права, Сам. Ако не те исках толкова много, това изобщо нямаше да има значение. Тогава можехме да живеем в мир един с друг. Знаеш това не по-зле от мен.
След това я целуна. Целувката му бе груба и завладяваща. И първите няколко секунди тя се опита да му се противопостави, но след това против волята си усети, че му отговаря, и обви ръце около врата му. Гневът му я бе възбудил, както и близостта му и споменът за удоволствието, което й бе доставил. Не можеше да се бори срещу всичко това.
— Моя мила — прошепна той, а устните му се спуснаха надолу по шията й. — Все още не е късно да те направя своя любима. Мога да те оставя тук завинаги и никога да не те пусна да си отидеш.
— Не! — Саманта рязко го отблъсна, шокирана от думите му. — Вече е твърде късно за това.
Ханк бавно прокара пръсти през косата си. Хвърли дълъг, смутен поглед, след което се обърна и излезе през отворената врата. Спря на прага и огледа мръсния двор, после погледът му се насочи към покритата с храсти скала, която се намираше на около стотина ярда, като в действителност очите му не се спираха на нищо определено. Саманта впи поглед в гърба му.
— Не говореше сериозно, нали. За това да ме задържиш тук?
— Не.
Саманта премести масата на предишното й място подреди столовете, тъй като чувстваше нужда да прави нещо.
— Ханк, защо каза това?
— Просто думи, изречени в момент на страст. Забрави какво ти казах, Сам — въздъхна Ханк.
Саманта отново впи поглед в силния му гръб.
— Но нали призна, че вече не ме искаш. Ти действителност ме мразиш. Така ли е, Ханк?
Той се обърна с лице към нея.
— Ще се чувстваш ли по-добре, ако кажа да?
— Искам да знам истината.
— Истината е, че близостта ти сякаш ми въздейства. Когато те погледна, аз… — Ханк спря и се усмихна забелязвайки удивлението й. — Не е това, което очакваш чуеш, така ли е? Повече ти харесва да ти кажа, че те мразя.