Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Това беше… само една мисъл — ухили се той.
Очите й хвърляха изумрудени огньове.
— Никога няма да родя твоя син!
— Може да нямаш избор.
— Дори не си го помисляй! — предупреди го тя, вбесена до краен предел. — Как можа да ти хрумне такава безумна идея? Братовчед ти иска земята, не ти! Как можа да измислиш такова нещо?
Саманта му обърна ядосано гръб, но бе твърде разстроена, за да остави нещата така, обърна се отново с лице към него и го погледна подозрително.
— Какво те кара дори да си помислиш, че бих задържала сина ти? Знаеш колко те мразя.
— Да, знам, че доколкото се отнася до мен, сърцето ти е твърдо като лед. Но сега говорим за едно бебе — моето бебе. Не мисля, че ще го мразиш просто защото аз съм бащата.
— Не мога да повярвам, че обсъждам този въпрос с теб — Измърмори смутено Саманта. — Няма да родя твоето бебе! Не забременях и първия път, когато ме изнасили. Втория път няма да бъде по-различно.
— Нужен е само един път — отвърна меко той. — Възможността съществува.
— Но неблагоприятните ми дни говорят за противното! — Отряза го тя. Как мразеше уверения му тон.
— Можем да променим това.
Очите й се разшириха. Много добре разбра какво има предвид той.
— Ти наистина си луд — прошепна Саманта. — Страстта ти към мен е едно. Но да искаш да създадеш едно невинно дете с такава цел…
Ханк се изправи на крака, а Саманта отстъпи бавно назад.
— Не се приближавай до мен! Още сега мога да ти кажа, че ако родя детето ти, мога да го отгледам, но въпреки това го обезнаследя. Разбираш ли? Пак няма да спечелиш! Няма да ти позволя!
— Готов съм да се обзаложа. Сам, че когато този ден дойде, няма да постъпиш по този начин. Дотогава отдавна ще си ме забравила, но ще обичаш детето си. Никога няма да го лишиш от наследството му!
Той направи крачка към нея.
— Не! — изпищя тя, като клатеше глава и отстъпваше бавно назад. — Не!
Саманта излезе от стаята и се спусна по стълбите, преди Ханк да успее да я спре, и хукна без посока. Искаше да избяга от него, да се скрие, независимо къде.
— Хей! — Една ръка я сграбчи през кръста и я завъртя. — По дяволите! Какво става с теб, жено?
Саманта спря, когато разпозна гласа, като почти заплака от облекчение.
— Благодаря на бога, че си ти, Лоренцо. Помислих си…
Тялото й се вцепени и тя го хвана здраво за ризата.
— Не му позволявай да ме хване! Моля те! Не му позволявай да ме върне обратно в онази къща!
— На кого? На Руфино?
— Разбира се, че на Руфино! — изкрещя тя, искаше й хубаво да го разтърси. — Кой друг би ме преследвал?
— Но той не ви преследва!
Саманта хвърли поглед назад и забеляза, че Ханк стои на верандата, облегнат лениво на една греда, без да откъсва поглед от нея. Саманта впи яростен поглед в него, проклинайки го, че я бе изплашил толкова много, а той си стоеше там, все едно нищо не бе се случило, като я правеше да изглежда смешна в очите на другите.
— Къде бягахте, сеньорита?
Саманта въздъхна с раздразнение и пусна Лоренцо.
— Не знам. И повече не ме наричай сеньорита. Тук не място за официалности. Наричай ме Сам. Както го прави той.
— Сам! Не, не…
— Само ме наречи Самина и кълна се, че ще ти разби носа!
Лоренцо отстъпи смутено крачка назад, а Саманта изстена, ядосана са себе си заради избухването си. Какво й ставаше? Лоренцо не бе виновен за нищо, за да си изкарва яда върху него.
— Съжалявам. Нямам извинение за безобразното си държание. Ханк ме докара до такова състояние, в което вече не осъзнавам какво правя или говоря.
— Какво се е случило… Сам?
— Той…
Саманта отново хвърли поглед към къщата. Ханк все още стоеше на верандата, със самоуверено изражение на лице, знаейки, че тя ще бъде принудена да се върне.
— Не мога да остана повече сама с него, Лоренцо — каза тихо тя и го погледна умолително. — Той… той е луд.
— Какво е направил?
— Попитай по-добре какво не е направил! — Саманта се спусна поривисто към него. — Моля те, Лоренцо, нека остана с теб.
— Но Руфино каза, че трябва да останеш при него — напомни й Лоренцо със съчувствен тон. — Вече говорихме по този въпрос, малката. Няма да се обърна срещу приятеля си просто защото ти не искаш да стоиш близо до него.
— По дяволите! Това съвсем не е всичко?
— Ела! Ще уредим този въпрос.
Той я хвана здраво за ръка, така че тя не успя да се отскубне.
— Лоренцо, за бога, не ме връщай обратно при него!
— Държиш се глупаво — отвърна нетърпеливо той.
— Глупаво! — Саманта не можеше да се сдържа повече, гневът й избухна с неподозирана сила. — Той ме изнасили! — изкрещя тя, като изобщо не я интересуваше, че Ханк чува думите й. — Щеше да го направи отново преди малко, ако не бях избягала.