Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
След известно време двамата мъже преминаха на испански, а Саманта цялата се изчерви, тъй като говореха за нея. Диего оценяваше краката й по груб и вулгарен начин, но Ханк бе просто непоносим. Саманта искаше да наругае, на свой ред да го напрани за смях, но не можеше изрече дори една проклета дума, защото се предполагаше че не разбира този език. Но Ханк я вбесяваше до краен предел. Нямаше намерение да стои и да търпи всичко това. Без да каже дума, Саманта стана от масата и отиде в стаята си. Ханк я последва, а когато тя се опита да затвори врата ръката му я задържа отворена.
— Защо си тръгваш толкова рано, Сам? Твоята компании е много приятна.
— На мен пък не ми харесва твоята… и неговата — сряза тя. — Няма да стоя и да търпя да бъда одумвана!
— И откъде знаеш, че говорим за теб?
— Защото не можете и две думи да кажете, без да ме огледате от глава до пети. Не съм толкова глупава, за да разбера.
— Може би ми харесва да те гледам. Сам.
— Лъжец! — изсъска тя.
Очите му й се смееха, блестейки дяволито.
— Значи не мислиш, че си заслужава да те гледат, така ли?
— Мразиш ме не по-малко, отколкото те мразя аз — гневеше се Саманта. — И ако аз не мога да те понасям, значи това отнася в същата степен и за теб. Така че спри да си играеш с мен. Няма да ти позволя!
— Справедливостта изисква понякога и аз да си играя игрички, Сам. Не е ли така?
— Не, проклет да си, не! — изкрещя тя. — Ти вече си отмъсти — Саманта понижи глас до едва доловим шепот, за да не я да я чуе Диего. — Насила си взе от мен онова, което аз никога нямаше да ти дам. Беше като разгонено диво животно!
Ханк я хвана за раменете и я приближи към себе си, тон му бе нисък и заплашителен.
— Не беше точно така. Ти се държа по този начин, налице са и белезите, за да го докажа. Може би ще трябва да припомня какво се случи в действителност.
— Само се опитай и ще се сдобиеш с нови белези! — изкрещя тя, но в гласа и се долавяше паника.
Той се засмя и я пусна.
— Не мисля така. Следващия път ще те накарам ла мъркаш като доволна котка.
— Но котката има и нокти, Ханк! Сега изчезвай Заплахите ти ми омръзнаха до смърт.
Саманта захлопна вратата пред лицето му, след това и очакваше да чуе как ключът се завърта в ключалката. Но това не стана. Чу отдалечаващите се стъпки и смеха му. Скоро двамата мъже продължиха разговора си. Саманта зачака като крачеше нервно напред-назад. Нямаше да може да заспи, докато вратата стоеше отключена. Нямаше доверие на Ханк, че ще я остави на мира, а освен това нямаше намерение да му позволи да я завари полуоблечена в леглото.
Минаха часове. Саманта долавяше тихия разговор, прекъсван от време на време от силен смях и шумно стоварена върху масата бутилка. Дали вече не бяха пияни? Кръвта се смръзна в жилите й. Как щеше да се държи Ханк, ако беше пиян? Щеше ли да забрави, че я мрази? Или ще дойде тук и… Не!
Саманта седна на леглото, след това бързо стана отново на крака. Огледа се за някакво оръжие, макар вече да знаеше, че в малката стая няма нищо подходящо, освен свещника, Но и той не беше достатъчно тежък, за да причини сериозна рана. Свещта вече догаряше и от това Саманта разбра, че бе станало много късно. Спря се до вратата, опитвайки се да долови какво говореха, но гласовете бяха приглушени и неясни. Сигурно наближаваше полунощ. Нямаше ли накрая да си легнат?
Точно в този момент Саманта чу как вратата на другата стая се затвори, и стреснато направи крачка назад. Дали Диего най-после си беше отишъл?
Тя притича бързо до леглото и духна свещта, след това тихо се мушна под завивките, като внимаваше да не се разбере, че с все още облечена. Ако Ханк отвореше вратата, щеше да си помисли, че е заспала. Господи, не му позволявай да отвори тази врата!
Напълно вцепенена от напрежение, Саманта чакаше, надявайки се да чуе познатото изщракване на ключа в ключалката. Но от другата стая не долиташе нито звук и тя започна да се чуди дали Ханк не е паднал под масата, потънал и пиянски сън. Изведнъж я осени една мисъл. Ако той действително спеше дълбоко, тя лесно можеше да се измъкне покрай него. Можеше да избяга!
Саманта рязко отхвърли завивките и се втурна към вратата. Отвори я много бавно, като не смееше дори да диша. Сърцето й замря. Ханк все още стоеше на масата, с гръб към външната врата. Пред него стояха две празни бутилки, но той не изглеждаше пиян. Свещите на масата бяха изгорели. Само дърветата, които горяха в камината, осветяваха стаята с приглушена светлина.