Децата на капитан Грант

Вечерният мрак се прорязваше вече от бързи светкавици, които се отразяваха ясно във водите на езерото. Облаците се разкъсваха на много места, но като мека и пухкава тъкан без остър звук. След като огледа хоризонта и зенита, които се сливаха в общата тъмнина, Гленарван се върна при другарите си.

— Какво ще кажете, Гленарван? — запита Паганел.

— Ще кажа, че започва добре, драги приятели, и че ако продължи така, бурята ще бъде страшна.

— Толкова по-добре — отговори възторженият Паганел. — Щом не мога да бягам, поне да гледам хубаво зрелище.

— Още една ваша теория, която ще бъде опровергана — каза майорът.

— И то една от най-добрите ми теории, Мак Набс. Аз съм на същото мнение с Гленарван: бурята ще бъде чудесна. Преди малко, докато се опитвах да заспя, си спомних някои факти, които ме убедиха в това, че тук се намираме в областта на големите електрически бури. Някъде четох, че в 1793 г. в провинцията Буенос Айрес само през време на една буря тридесет и седем пъти паднал гръм. Моят колега, Мартин дьо Муси, е преброил до петдесет и пет минути непрекъснати гръмотевични тътнежи.

— С часовник в ръка? — запита майорът.

— С часовник в ръка! Едно само ме тревожи — добави Паганел, сякаш тревогата можеше да премахне опасността, — то е, че единствената висока точка в тази равнина е тъкмо омбуто, на което се намираме. Един гръмоотвод тук би бил много полезен, защото измежду всички дървета на пампасите гърмът пада най-често на омбуто. При това, както знаете, драги приятели, учените препоръчват да не се търси убежище под дърветата във време на буря.

— Добре — каза майорът, — ето една препоръка, която идва навреме.

— Трябва да се признае, Паганел — забеляза Гленарвап, — че добре сте избрали момента, за да ни разказвате тия успокоителни неща.

— Ба! — отвърна Паганел. — Всеки момент е добър, за да се поучи човек. Аха, започва!

Силни гръмотевици прекъснаха този неуместен разговор. Те ставаха все по-мощни и по-оглушителни, наближаваха и преминаваха от нисък в среден регистър, да си послужим с това подходящо музикално сравнение. Скоро гръмотевиците станаха толкова силни, че всички атмосферни струни бързо затрептяха. Цялото пространство беше в огън и в този пожар мъчно можеше да се различи от кои електрически искри произлизаха продължителните тътнежи, които се предаваха от ехо на ехо чак до дълбините на небето.

Непрестанните светкавици взимаха всевъзможни форми. Някои падаха отвесно към земята и се повтаряха по пет-шест пъти на едно и също място. Други биха силно възбудили любопитството на някой учен, защото, докато Араго отбелязва в своите интересни статистики само два случая на вилообразни светкавици, тук ги имаше със стотици. Някои, разклонени на хиляди вейки във форма на зигзагообразни корали, прорязваха тъмния небосвод с чудновати светлини, подобни на клонесто дърво.