Децата на капитан Грант

— Все едно ми е — отговори Паганел. — Думата няма никакво значение. Дори не ще търся какво може да означава. Важното е, че Austral значи Австралия и само човек, който е задълбал сляпо в погрешна насока, може да не намери веднага едно такова очевидно обяснение. Ако аз бях намерил документа, ако моята преценка не беше повлияна от вашето тълкуване, никога нямаше да го разбера другояче.

Този път думите на Паганел бяха посрещнати с „ура“, с одобрения и похвали. Остин, моряците, майорът и най-вече Робърт, толкова щастлив от подновените надежди, поздравиха достойния учен. Гленарван, който малко по малко започна да проглежда, бе готов, както сам заяви, да се предаде.

— Още един въпрос, драги Паганел — каза той, — и ще се преклони пред вашата проницателност.

— Говорете, Гленарван.

— Как при новото ви тълкование свързвате отделните думи и как, според вас, трябва да се прочете документът?

— Нищо по-лесно. Ето ви документа — каза Пагаиел и подаде скъпоценната хартия, която той проучваше толкова добросъвестно от няколко дни насам.

Докато географът събираше мислите си и се готвеше да отговори, настъпи дълбоко мълчание. След това, като сочеше с пръст полуизтритите редове на документа, със сигурен глас и като наблягаше на някои думи, той започна да чете:

„На 7 юни 1862 г. тримачтовияткораб «Британия» от Глазгоу потъна след…“ да кажем, ако искате „два или три дни“ или „дълга агония“ — това е без значение — „край бреговете на Австралия. Насочили се към брег а, двама моряци и капитан Грант ще опитат да достигнат“ или „достигнаха материка, където ще бъдат“ или „са пленени от жестоки туземци. Те хвърлиха този документ“ и т.н. Ясно ли е?

— Ще бъде ясно — отговори Гленарван, — ако думата „континент“ може да се употреби за Австралия, която е само остров!

— Бъдете спокоен, драги Гленарван, най-добрите географи са на мнение, че този остров трябва да се нарича „Австралийски континент“.

— Тогава, драга приятели — извика Гленарван, — не ми остава нищо друго, освен да кажа: към Австралия! И небето да ни помага!

— Към Австралия! — повториха единодушно другарите му.

— Знаете ли, Паганел — добави Гленарван, — че вас провидението ви изпрати на борда на „Дънкан“.

— Добре! — отговори Паганел. — Да признаем, че съм пратеник на провидението, и да не говорим вече за това!

Така завърши този разговор, който впоследствие се оказа толкова съдбоносен. Той съвсем промени настроението на пътешествениците. Те уловиха наново пътеводната пишка, която щеше да ги изведе от лабиринта, в който считаха, че са безвъзвратно загубени. Върху развалините на техните рухнали планове изгряваше нова надежда. Можеха спокойно да напуснат американския материк и всичките им мисли летяха вече към Австралия. Като се върнеха на яхтата „Дънкан“, те нямаше да занесат със себе си отчаяние и леди Елена и Мери Грант нямаше да оплакват безвъзвратната загуба на капитан Грант! Обзети от радост, те забравиха опасностите на положението, в което се намираха, и съжаляваха единствено, че не могат да тръгнат веднага.