Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Наша фирма? — ахна Онодера. — Коя е тя?
— КК по изследване на шелфа. Наехме „Вадацуми–2“.
Онодера си пое дълбоко въздух. „Вадацуми“, КК — фирмата, в която той бе работил и откъдето се бе уволнил, по-скоро избягал.
— Американският военноморски флот ли взе дълбоководния батискаф? — попита с безразличен тон Катаока. — Ако не греша, корабите, произведени в „Джейкъб“, се занимават с търсене на нефт до Марианските острови. А Американският флот се готви да ги използува в Тихия океан?
— Мисля, че да — заместникът сви рамене. — Преди два-три дни пристигна кораб от Седмия тихоокеански американски флот, за да ги получи… По думите на инженер от „Джейкъб“ те се готвят бързо да изследват дъното в района на Японските острови. Може би искат да проверят как са повлияли земетресенията върху подводните брегови знаци на подводниците „Поларис“.
Катаока и Онодера несъзнателно се спогледаха.
— Нещо са усетили — промърмори Онодера, като излизаше от стаята с папка в ръце.
— Те винаги са познавали добре морското дъно до Японските острови. Изучават го със стратегическа цел…
— Е, няма да разберат веднага — каза Катаока. — Ще забележат измененията на морското дъно, но няма да се сетят…
— Нали и те си имат специалисти. И в сравнение с Япония разполагат с добра система за анализиране на информацията, поради което за необходимите им изводи са достатъчни само някои признаци. И всичко ще стане явно от чуждата преса.
— Не се безпокой. Наката-сан вероятно е предвидил такава възможност. Ние какво бихме могли да направим въобще? Нали няма да тръгнем да потопявам американския изследователски кораб през нощта?!
След като излезе от Управлението, Онодера почувствува, че някой го удари в гърдите. Той спря. Пред него беше застанал почернял млад мъж с пламтящи от гняв очи. Онодера веднага получи втори удар по лявата скула. Следващият удар дойде отдясно, по носа.
— Какво правиш! — с ужасен глас попита Катаока и се хвърли върху мъжа, като се опита да го хване за ръката.
— Не, Катаока… махни се — извика Онодера, като се опитваше да се прикрие от ударите. — Вземи папката… Иди си… Аз сам… ще се справя!
Изведнъж започна да се събира народ. Онодера, като получаваше все нови и нови удари, отстъпи зад ъгъла на сградата. С крайчеца на окото си видя как Катаока се огледа за момент и започна да се отдалечава. Мъжът го биеше без да гледа къде — по носа, по очите, по корема… Онодера се спъна в нещо и падна.
— Стани, подлец! — извика дребничкият мъж, който стоеше в цял ръст пред него.
— Откога не сме се виждали, Юуки… — заговори Онодера, като продължаваше да лежи по гръб и да подсмърча с окървавения си нос. — Но как сте вие там, има ли някаква промяна?
— Идиот! — Юуки дишаше тежко и гледаше отгоре Онодера. — Дори и на мен не ми каза, уволни се… Позволи да те подмамят…
Онодера бавно и тромаво се изправи. Юуки извади от джоба на панталона си смачкана носна кърпа и я притисна към носа на Онодера, който се усмихна, взе мръсната кърпа и си избърса носа.
— Идиот! Поне дума да беше споменал. Аз… отначало мислех, че си изчезнал някъде при земетресението… Безпокоях се. Няколко пъти ходих да те търся в Киото. А после чух, че те е подмамила друга фирма. И въпреки това ни знак, ни вест… Дори и квартирата си напуснал… Приятел ли съм ти, или не?!
— Прости ми! — каза Онодера сърдечно, като постави двете си ръце върху раменете на Юуки, който беше с една глава по-нисък. — Виновен съм. Прочетох твоите писма и бележки, но обстоятелствата бяха такива, че нямах възможност да се видя с никого.
— „Вадацуми“ ли ще управляваш? — попита Юуки, като отклони погледа си. — Напоследък са те видели на улицата на бюрократите… А сега говорят, че Силите за самоотбрана ще наемат подводния батискаф. Но аз мисля, че той веднага ще се появи в Управлението за морска безопасност.
— Как е Йошимура-сан? Здрав ли е?
— Началникът напусна. Изглежда, че имаше някакви неприятности. Замина да работи в чужбина. Може би и ти си замесен в тази работа…
„Как се обърнаха нещата — Онодера си помисли за красивия и ловък Йошимура. — Нищо, където и да е той, винаги ще се нареди“.
— Ти — Юуки спря за момент и погледна към Онодера. — Какво се е случило? Непременно трябва да се е случило нещо? Познавам те добре, ти не би се уволнил току-така. Сигурно ще е нещо сериозно, в противен случай не би постъпил по този начин. През цялото време така си мислех и сега, когато те зърнах, почувствувах, че има нещо. Но какво е станало с тебе? Много си се изменил!