Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Преди Гибелта жизнената среда се е изменяла по-бързо, отколкото в наши дни, и то само в една посока — към влошаване. Земята, която обитаваме, е част от континент, наричан тогава Северна Америка. Той е бил един от най-замърсените райони в света и постепенно се е самоубивал, задъхвайки се от собствените си прмишлени отпадъци.
— Погледнете тук! — брат Алдо посочи развалините около острова. Цялата планета, добрата, кръгла Земя е била покрита с подобни чудовищни постройки. Слънцето било затулено от гигантски сгради, почвата не се виждала от бетон и асфалт, въздухът не е стигал до белите дробове на хората. Огромните машини, измислени и създадени от тогавашните хора, издавали страшни звуци, дим и пушек отравяли въздуха, отровни изпарения ден и нощ се стелели над градовете. Огромни плавателни съдове, редом с които корабите на Нечестивия биха изглеждали като орехова черупка, прекосявали моретата. Въздухът трептял от рева на гигантските самолети, носещи се с немисими скорости. По бетонните пътища фучали милиарди автомобили, които допълнително тровели въздуха.
Отгоре на всичко хората по това време не се интересували от нищо друго освен от личното си благополучие. Те воювали помежду си и не забелязвали, че убиват не само себе си, а цялото човечество, и дори още по-лошо — и цялата планета. Хората ставали все повече и повече, независимо от нищетата, болестите и войните. Още тогава сред тях имало учени и хуманисти, които виждали опасността от неконтролираното развитие, и предупреждавали: „Бог и природа са единни“, казвали те, „най-голямото престъпление е унищожаването на Земята. Трябва да се опомним, да спрем този процес и всички заедно да помислим как да поправим стореното.“
Уви, твърде малко хора се вслушвали в техните призиви. Много от лидерите на движения и организации се обявявали срещу тях. Това били хора ограничени или невярващи в научните прогнози, политици, които не мислели за нищо друго, освен за властта си, трети, които контролирали производството, четвърти, които стоели начело на огромни, въоръжени до зъби армии. Всичките те насъсквали хората едни срещу други, нация срещу нация, раса срещу раса: бели срещу жълти, черни срещу бели…
Крят бил неизбежен. И той дошъл! Специалистите, които изучавали в лабратории стресовите въздействия при животните, го доказали доста точно. Когато пренаселеността, замърсяването на околната среда, шумът и напрежението достигнали праговото равнище, настъпило безумие. Сега наричаме този период Време на Гибелта, или накратко Гибел. Избухнала световна война, навсякъде, по суша, въздух и вода. Ядрени бомби, химическо оръжие и други страшни убийствени изобретения унищожили повечето хора и нанесли ужасни рани на живота на цялата Земя.
Все пак известна част от хората останали живи. Когато отровите се разсеяли и радиацията спаднала, част от останалите живи учени създали нашето Братство. Повечето от тях изучавали науката „екология“. Единадесетата Божия заповед била за тях не толкова религиозен символ, колкото програма за действие. Нека ви я напомня отново: „Не унищожавай Земята, нито живота по нея“.
Следващите пет хилядолетия човечеството тежко и мъчително се възстановявало и изкачвало по стълбата на цивилизацията. Нашето Братство се опитвало да насочва това движение, да изгражда необходимата хармония между хората и обграждащата ги природа. Ние виждаме, че независимо от печалните последици от Гибелта, някои от нещата се оправят. Освен това мощното радиоактивно лъчение доведе до удивителни и неочаквани мутации, при които някои живи форми станаха разумни.
Лошото било, че едновременно с нашето Братство се организирала и друга група, в която се включили някои физици, биохимици и физиолози и която решила отново да върне властта на хората над живата природа. Те считат, че страшните машини, които доведоха Гибелта, са прекрасни, и се опитват да ги възстановят. Отидоха и по-далеч — превърнаха някои от мутиралите разумни в свои слуги, нарекоха ги лемуни и ги научиха да ненавиждат хората и да се хранят с тях. Ние казваме, че тях ги ръководи Нечестивия. Този събирателен термин, дошъл от древността, означава силите на Злото, ордите на Мрака, които мразят човека и воюват срещу него.
Главната задача на тези авантюристи е да унищожават всяка човешка общност, която не желае да им се подчини. Ако тя е достатъчно силна, за да устои на тяхната агресия, те изпозуват коварство; стремят се да проникнат в ръководните й органи, да станата тайни съветници на кралете или на другите върховни вождове и скришом да дърпат конците на управлението. Не се съмняваме, че ти, Пер Дъстин, си се досещал за това. Но ти, принцесо, едва ли. Знаеш ли защо нашият народ толкова дълго време изтощава силите си в тези безкрайни войни? Казвам „нашият народ“, понеже по рождение ние принадлежим към една и съща раса.