Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— „Но защо?“ — едва не изрече на глас Лучара, а по лицето й се изписа безпокойство.
— Защо ли? — вгледа се брат Алдо в нея. — Разбира се, че няма да те върна насила при баща ти. Нима вече си забравила този, който доброволно се предаде в ръцете на врага, за да те спаси?
— Как мога да го забравя? — сълзи избликнаха от очите на девойката. — Ти говориш за Джон, отче? Жив ли е? Успял ли е да се спаси?
— Да, дете моя, имам предвид брат Джон. Но аз не исках да те упреквам. Зная, че ти го помниш — той ласкаво се усмихна на момичето, преди да продължи: — Макар да съм много по-стар от всички ви взети заедно, ще ви помоля да ме наричате „брат“. А рунтавият ни общ приятел ме нарича „старейшина“. Щом иска, така да бъде. Думата „отче“ предполага отговорност от друг род и аз не мога да я поема, нито пък искам. Бащата посочва и наставлява, а аз в най-добрия случай, съм просто един водач.
Те удобно се настаниха на горещия пясък, да си починат след напрежението на схватката. Хората седяха, кой със скръстени крака, кой с прегърнати с ръце колена, до тях се бе проснал мечокът, а над свещеникът се извисяваше Клотц. Той понякога навеждаше глава и докосваше плещите му с меките си бърни.
— Още ли ни заплашва опасност? — запита Хиеро, като гледаше синята повърхност на лагуната.
— Не, иначе не бих седял така с вас. Там — посочи старецът с глава към водата — се намира мой брат, охранява ни и ще стои, колкото трябва.
— Как управляваш това създание? Независимо от размерите си, то има малко мозък и толкова нисък интелект, че аз не улавям почти никакво ментално излъчване.
— Твоят народ е работил прекалено малко с животните. Съумели сте да опитомите и обучите само двадесетина вида — отвърна единадесетникът. — Ние от хиляди години търсим контакт с нашите малки братя. Това ни е специалността и основната задача. Ние се стремим да установим отношения с всяка форма на живот. Що се отнася до онова същество, връзката с него се постига по-скоро на ниво нервна система, отколкото на неразвит мозък. И не е напълно надеждна. — Брат Алдо разтри слепите си очи с дългите си гъвкави пръсти и настойчиво се вгледа в лицето на Хиеро. — Преди да продължим, Пер Дъстин, аз бих желал да науча повече за тебе, всичко, което поискаш да ми кажеш. Длъжен съм да ти кажа, че тази част на обитаемия свят се намира в порядъчно объркване поради твоето появяване. Готов съм да слушам и да не те прекъсвам.
Хиеро се замисли. Доколко можеше да се доверява на единадесетника? Този въпрос не беше решил напълно. Харесваха му тези братя, които бе срещал преди, но тук, пред него, седеше не просто скромен учител или лекар, а един могъщ човек, чиято ментална сила го караше да изпитва благовейно изумление.
— Не знам, какво ще каже Съвета на Абатствата — реши се той накрая, — но аз предполагам, че ти си достоен човек. Ще ти разкажа всичко, като запазя в тайна само целта на търсенето. Надявам се да ми простиш това.
— „Ценя мнението ти — дойде ментален отговор. — Предпочитам да използуваш мислената връзка. Така ще спестим време, а то не е така много. Освен това всички присъстващи също трябва да те слушат и да те разбират. Не се бой, нито една твоя мисъл няма да достигне врага, когато съм до теб“.
Хиеро започна с Абатствата в Саск, с поръчението на стария Демеро и нищо не скри от единадесетника, освен конкретния обект на своите търсения. Разказваше и сякаш отново минаваше през могъщата Тайга, зловонните тресавища на Сврачешкото блато, залятото със слънце Вътрешно море, острова на смъртта Манун и накрая през дебрите на изоставения град. Свърши и погледна небето. Беше минало само четвърт час.
Брат Алдо седеше спокоен и с присвити очи гледаше отблясъците по вълните в лагуната. После се обърна към свещеник и му предаде:
— „Отлична история. Можеш да се гордееш със себе си и своите спътници. Сега аз искам да ви разкажа нещо. Повествованието ми няма да е особено занимателно, по-скоро ще бъде лекция на историческа тема. Но преди ние да потеглим на път, вие трябва да знаете всичко това. И няма да почна със събития преди два месеца или две години, а с древните времена, когато животът е кипял по тези места, преди да дойде Гибелта“.
9. МОРСКИТЕ БРОДЯГИ
— Деца мои, — брат Алдо започна мислената си лекция, — огледайте се внимателно наоколо и ще видите огромен брой живи същества. Животът е навсякъде — в горите, в блатата и дажге в пустините. Един прекрасен и удивителен свят. Всяко от тези живи същества, птици, риби, цветя, кръвожадни хищници и кротки тревопасни има свое определено място в природата и кръговрата на битието. За дългите периоди, които се измурват с векове, хилядолетия и милиони години става постепенното изменение на тези живи създания, някои изчезват и други заемат тяхното място. Такъв е редът в Природата и такъв е планът на Твореца.