Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Или е бил пиян — предположи мистър Канинг.
— Да, и аз така си помислих. Затова, естествено, попитах Стивън Блек — каза сър Уолтър. — Но и Стивън е полудял като тях. Не мога да го накарам да говори с мен.
— Е — започна мистър Канинг, — мисля, няма да отречете, че има нещо, което навежда на мисълта за магия, нали? Нима работата на мистър Норел не е да обяснява това, което другите не могат? Повикайте мистър Норел, сър Уолтър.
Предложението изглеждаше толкова разумно, че сър Уолтър се учуди как сам не се е досетил за това. Той имаше високо мнение за умствените си способности и не разбираше как е могъл да пропусне такава очевидна възможност. Истината беше, както сър Уолтър осъзна, че всъщност той не харесва магията. Никога не я харесваше — нито преди, когато смяташе, че е измислица, нито сега, когато се оказа, че наистина съществува. Но той не можеше да обясни това на останалите министри, след като сам ги убеди да ползват услугите на магьосник — за пръв път от двеста години!
В три и половина сър Уолтър се върна на „Харли Стрийт“. Беше призрачен зимен следобед. Полумракът превръщаше всички сгради и хора в замъглени тъмни петна, а над тях небето се ширеше замайващо сребристосиньо, пълно със студена светлина. В далечината зимният залез рисуваше розови и кървавочервени ивици, приятни за окото, но някак смразяващи за сърцето. Докато гледаше през прозореца на файтона си, сър Уолтър мислеше какъв късмет има, че не е придирчив човек. Друг на негово място би се чувствал крайно зле от съчетанието на неприятната задача да иска съвет от магьосник и тази чудновата, размазана картина в черно и кървавочервено на лондонските улици.
Джефри отвори вратата на „Харли Стрийт“ номер 9 и сър Уолтър бързо се изкачи по стълбите. На първия етаж той подмина венецианската гостна, в която съпругата му седеше същата сутрин. Някакво предчувствие го накара да надзърне вътре. Отначало му се стори, че няма никого. Огънят в камината догаряше и създаваше впечатление за втори залез в стаята. Никой не беше дошъл да запали лампа или свещ. И тогава сър Уолтър я видя.
Тя седеше изпъната като струна до прозореца с гръб към вратата. Всичко — столът, позата, дори гънките на роклята и шала й — бяха съвсем същите, както когато сър Уолтър я остави сутринта.
Веднага щом влезе в кабинета си, той седна и написа спешно съобщение до мистър Норел.
Мистър Норел не дойде веднага. Мина час или два. Накрая пристигна със съсредоточено спокоен вид. Сър Уолтър го посрещна в коридора и му разказа какво се е случило. После предложи двамата да се качат във венецианската гостна.
— О! — бързо възкликна мистър Норел. — От това, което ми казвате, сър Уолтър, мога със сигурност да заключа, че няма нужда да тревожим лейди Поул, защото, разбирате ли, боя се, че не мога да направя нищо за нея. Много ми е трудно да ви го кажа, скъпи ми сър Уолтър — защото знаете, че винаги съм готов да ви услужа, когато съм в състояние, — но не вярвам, че това, което е смутило съпругата ви, е подвластно на магическо лечение.
Сър Уолтър въздъхна. Той прокара пръсти през косата си и погледна съкрушено.
— Мистър Бейли не намери нищо тревожно в състоянието й и затова си помислих…
— О! Тъкмо това обстоятелство ме кара да бъда толкова сигурен, че не мога да ви помогна. Магията и медицината не винаги са толкова далеч една от друга, както може би смятате. Сферите им на действие често се застъпват. За една болест може да има както медицински, така и магически лек. Ако лейди Поул беше наистина болна или — опазил ни Бог! — на смъртно легло, тогава несъмнено щеше да има магия, с която да я излекувам или съживя. Но простете, сър Уолтър, това, което описахте, прилича повече на душевно, отколкото на физическо заболяване, и то не е подвластно нито на магията, нито на медицината. Аз не съм специалист по тези въпроси, но вероятно духовно лице би могло повече да ви помогне.
— Но лорд Касълрей каза… Не знам дали е прав, но той каза, че след като лейди Поул дължи живота си на магия — признавам, че не го разбрах много добре, но струва ми се, имаше предвид, че след като животът й е възстановен с магия, сега тя е податлива единствено на магическо лечение.
— Наистина ли? Така ли каза лорд Касълрей? О, той греши, но аз съм силно заинтригуван от факта, че мисли така. Някога това се е наричало Меродова ерес32. Един абат от Риво се посвещава на изкореняването й и по-късно е канонизиран за светец. Разбира се, магическата теология никога не е била сред любимите ми науки, но мисля, че съм прав да твърдя, че в шестдесет и девета глава на „Три несъвършени състояния на съществуване“ на Уилям Пантлър…33
32
Тази теория е изказана за пръв път от корнуолски магьосник на име Мерод през XII век и намира разпространение в много варианти. В най-крайната си форма тя изповядва схващането, че всеки излекуван, спасен или съживен с магия вече не е във властта на Бога и църквата му, дори ако магьосникът или феята, извършили магията, са свързани по някакъв начин с тях.
Мерод е арестуван и отведен при Стивън, краля на Южна Англия, и свещениците от Съвета на Уинчестър. Там е жигосан, пребит и съблечен полугол. След това е прогонен от кралството. Свещениците заповядват никой да не му се притича на помощ. Мерод тръгва пеша от Уинчестър за Нюкасъл, където се намира замъкът на Краля Гарван. По пътя умира.
Друга форма на Меродовата ерес е разпространеното в Северна Англия вярване, че някои убийци не принадлежат нито на Бога, нито на дявола, а на Краля Гарван.
33
Уилям Пантлър. Три несъвършени състояния на съществуване, изд. Хенри Линтот, Лондон, 1735. Трите несъвършени съществувания са ангелите, хората и феите.