Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Стивън тръгна по пътеката.
В гората беше много тъмно и тихо. Звездите в небето бяха най-ярките, които икономът някога бе виждал, а дърветата се свеждаха до черни силуети, празно пространство без звезди.
Лепкавата сива тъга и безразличие, обгръщали ума и духа му през целия ден, се изпариха и Стивън започна да размишлява над чудния си сън от предишната нощ, в който се срещна с непознат човек със зелено сако и коса като глухарче, отиде с него в някаква къща и там танцуваха цяла нощ с изключително странни хора.
Тъжното биене на камбаната се чуваше много по-ясно в гората, отколкото в Лондон, и Стивън вървеше по пътеката по посока на звука. Не след дълго той наближи огромна каменна къща с хиляди прозорци. В някои от тях мъждукаха слаби светлинки. Къщата беше оградена от висок зид. Стивън мина през него (макар да не разбра точно как, защото никъде не се виждаше врата) и се озова в широк зловещ двор, осеян с черепи, натрошени кости и ръждясали оръжия, които сякаш лежаха там от векове. Въпреки големината и величествения си вид къщата имаше един-единствен вход, който представляваше невзрачна малка врата и Стивън трябваше да се наведе, за да мине през нея. Пред погледа му тутакси се откри голяма тълпа от хора, всичките облечени в най-изящни дрехи.
Двама джентълмени стояха точно до вратата. Те бяха с изискани тъмни сака, безупречно бели чорапи, ръкавици и бални обувки. Мъжете разговаряха, но щом Стивън се появи, единият се обърна и му се усмихна.
— А, Стивън Блек! — каза той. — Очаквахме ви!
В този миг виолата и флейтата отново засвириха.
18
СЪР УОЛТЪР СЕ СЪВЕТВА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РАЗЛИЧНИ ПРОФЕСИИ
Февруари 1808 година
ЛЕЙДИ ПОУЛ СЕДЕШЕ до прозореца бледа и тъжна. Тя почти постоянно мълчеше, а когато заговореше, забележките й бяха странни и неуместни. Когато съпругът и приятелите и загрижени питаха какво й е, лейди Поул отговаряше, че е уморена от танци и не иска да танцува повече. Колкото до музиката, сега тя й се струваше най-омразното нещо на света и лейди Поул се чудеше как по-рано не си е давала сметка за това.
Сър Уолтър гледаше на мълчанието и безразличието й като на много тревожен знак. Те твърде много напомняха за болестта, причинила такова страдание на лейди Поул преди брака и завършила така трагично с ранната й смърт. Нима тогава не беше бледа? И сега бе такава. Нима тогава не страдаше от треска? И сега беше така.
При предишното й заболяване нито един доктор не я бе преглеждал и, естествено, всички лекари възприемаха това като обида към професията си. „О! — възкликваха те при всяко споменаване на лейди Поул. — Магията, която я върна към живота, несъмнено е голямо чудо, но ако навреме й бяха давали подходящите лекарства, изобщо нямаше да има нужда от магия.“
Мистър Ласелс с право твърдеше, че вината за това е изцяло на мисис Уинтъртаун. Тя мразеше лекарите и не позволяваше на нито един от тях да се доближи до дъщеря й. Сър Уолтър обаче не страдаше от подобни предразсъдъци и веднага изпрати да повикат мистър Бейли.
Мистър Бейли беше шотландец, отдавна смятан за най-видния представител на професията си в Лондон. Той бе написал множество книги с внушителни заглавия и беше личен лекар на краля. Мистър Бейли имаше изразително лице и носеше бастун със златна дръжка като символ на високото си положение. Той бързо се отзова на повикването на сър Уолтър, нетърпелив да докаже превъзходството на медицината над магията. Докторът направи прегледа си и излезе от стаята. Лейди Поул е в отлично здраве, каза той. Просто е леко настинала.
Сър Уолтър отново обясни колко различна е съпругата му днес в сравнение с предишните дни.
Мистър Бейли го погледна замислен. Каза, че му се струва, че разбира какъв е проблемът. Сър Уолтър и лейди Поул са женени отскоро, нали? Е, сър Уолтър трябва да му прости, но лекарите често са принудени да казват неща, които другите хора не биха казали. Сър Уолтър не е привикнал към съпружеския живот. Той скоро ще открие, че брачните двойки често се карат. В това няма нищо срамно — дори най-преданите съпрузи понякога не се разбират и в такива моменти често се случва единият от двамата да каже, че е неразположен. И не винаги само дамата го прави. Може би има нещо, за което лейди Поул копнее? Е, ако е някаква дреболия, като например нова рокля или шапка, защо сър Уолтър не се съгласи да й я купи, щом дамата толкова я иска? Ако е нещо по-голямо като къща или пътуване до Шотландия, може би е редно да го обсъдят. Мистър Бейли беше сигурен, че лейди Поул не е неразумна.