Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Последва мълчание, през което сър Уолтър се взираше в мистър Бейли от височината на дългия си нос.
— Лейди Поул и аз не сме се карали — каза той накрая.
А, любезно побърза да възрази мистър Бейли. Може сър Уолтър да е останал с впечатлението, че между тях не е имало неразбирателство. Често се случва господата да не забележат признаците. Мистър Бейли посъветва сър Уолтър да помисли добре. Дали не е казал нещо, с което да е засегнал съпругата си? Мистър Бейли няма предвид, че сър Уолтър е виновен. Просто това е част от приспособяването, което женените хора са принудени да направят един към друг в началото на съвместния си живот.
— Но за лейди Поул не е обичайно да се държи като разглезено дете!
Несъмнено, несъмнено, каза мистър Бейли. Но тя е много млада, а на младите хора е присъща известна свобода и лекомислие. Мъдростта не се свърта в младите глави. Сър Уолтър не бива да очаква подобно нещо. Мистър Бейли започна да се отплесва по темата. Беше готов да даде примери (от историята и литературата) за трезвомислещи, умни мъже и жени, вършили какви ли не лудории на младини, но щом видя лицето на сър Уолтър, реши да не говори повече по този въпрос.
Сър Уолтър се намираше в същото положение. Той също имаше да каже някои неща и бе твърдо решен да ги изрече, но се разколеба. Човек, който се жени за пръв път на четиридесет и две години, знае твърде добре, че почти всичките му познати са по-големи специалисти от него в домашните дела. Затова сър Уолтър само се намръщи и тъй като беше почти единадесет часа, нареди да му приготвят файтона, повика секретаря си и тръгна към Бърлингтън Хаус, където имаше съвещание с останалите министри.
В Бърлингтън Хаус той мина през колонади, вътрешни дворове и позлатени преддверия. Изкачи внушителни мраморни стълбища с надвиснали над тях изписани тавани, на които невъобразим брой богове, богини, герои и нимфи се подаваха от сини небеса или се възлягаха на пухкави бели облаци. Мина покрай кланяща се свита напудрени лакеи в ливреи, докато най-после стигна до стаята, където министрите преглеждаха документи и спореха помежду си.
— Но защо не повикате мистър Норел, сър Уолтър? — попита мистър Канинг, веднага щом чу какво се е случило. — Учуден съм, че още не сте го направили. Убеден съм, че неразположението на лейди Поул ще се окаже дреболия, предизвикана от магията, която я е върнала към живота. Мистър Норел може да внесе някоя дребна поправка в заклинанието и съпругата ви отново да се почувства добре.
— Да, точно така! — съгласи се лорд Касълрей. — Струва ми се, че здравето на лейди Поул е извън компетентността на лекарите. Вие и аз, сър Уолтър, сме на тази земя по милостта на Бог, но тя е тук благодарение на мистър Норел. Нейният живот е различен от този на останалите — от гледна точка на теологията и, смея да твърдя, на медицината.
— Когато мисис Пърсивал се чувства зле — намеси се мистър Пърсивал, дребен, стриктен адвокат с невзрачен вид и маниери, който заемаше високия пост министър на финансите, — първият човек, към когото се обръщам, е камериерката й. В края на краищата, кой е по-добре запознат със здравословното състояние на една дама от нейната камериерка? Какво казва прислужницата на лейди Поул?
Сър Уолтър поклати глава.
— Памписфорд е в недоумение също като мен. И тя смята, че допреди два дни лейди Поул е била в отлично здраве, а сега е студена, бледа, вяла и тъжна. Това е всичко, което научих от Памписфорд. Ако не се броят купищата безсмислици за духове в къщата. Не знам какво става с прислугата. Всички са странно неспокойни. Един от слугите дойде тази сутрин да ми каже как през нощта видял някого на стълбите. Непознат мъж със зелено сако и буйна сребриста коса.
— Какво? Призрак? Видение? — попита лорд Хоуксбъри.
— Да, мисля, че това имаше предвид.
— Колко необичайно! Заговорил ли го е? — попита мистър Канинг.
— Не. Джефри каза, че джентълменът го погледнал с презрение и отминал.
— О! Прислужникът ви е сънувал, сър Уолтър. Със сигурност е сънувал — каза мистър Пърсивал.