Елфите на Шанара

Кралицата се усмихна, а Рен знаеше какво мисли тя. Искаше да обсъдят предложението сега, а не просто да го оспорват. Още не бяха се съгласили с нищо, но поне претегляха предимствата и недостатъците му.

— Девет — каза кралицата. — Числото, носещо щастие на елфите. Ще бъдат достатъчно, за да свършат работата както трябва.

— Кои ще бъдат те? — попита тихо Барсимон Оридио.

— Ти не си между тях, Бар — отвърна кралицата. Ти също не, Итън. Това пътешествие е за млади хора. Искам вие да останете с града и с нашите хора. Всичко това ще бъде ново за тях. Лоденът в края на краищата е само една легенда. Някой трябва да поддържа реда в мое отсъствие, а вие ще го направите най-добре.

— Значи ти ще бъдеш една от участниците в пътешествието, така ли? — попита Итън Шарт. — В това пътешествие за млади хора?

— Не гледай така неодобрително, Първи министре — укори го тихо Еленро. — Разбира се, че трябва да съм една от тях. Отговарям за жезъла Рухк и аз трябва да призова силата на Лодена. Все пак съм Кралица. Моя работа е да се погрижа за благополучното пренасяне на моя народ и моя град обратно в Западната земя. А и планът е мой. Не бих могла да го предлагам и после да оставя някой друг да го изпълнява.

— Милейди, аз не мисля. — започна колебливо Орин Страйът.

— Бухале, моля те не казвай това. — Неодобрителният поглед на Еленро го накара да млъкне. — Сигурна съм, че мога да повторя дума по дума всяко възражение, което се готвиш да направиш, така че не си прави труда. Ако чувствуваш, че това е необходимо, можеш да ми ги разкажеш докато пътуваме, тъй като очаквам също да участвуваш в пътешествието.

— Не бих тръгнал освен при наистина крайни обстоятелства. — Върху набръчканото лице на Бухала бе изписано съмнение.

— Няма по-добър от теб, Орин Страйът, който да е в състояние да оцелее. Ти ще бъдеш нашите очи и уши там, отвън, приятелю мой. Бухала кимна с благодарност, без да каже дума. Еленро се огледа.

— Трис, нуждая се от теб, Корт и Дал като охрана на Лодена и на групата. Това прави петима. Еоуен ще дойде. Може да имаме нужда от нейните видения, ако е съдено да оцелеем, Гавилан. — Тя погледна с надежда своя племенник. — Бих желала да дойдеш също и ти.

Гавилан Елеседил изненада всичките със сияйната си усмивка.

— Моето желание е същото, Милейди — каза той.

— След тази нощ ще можещ отново да ме наричаш „Леля Ел“, Гавилан — добави усмихната Еленро.

Накрая тя се обърна към Рен.

— И ти, дете. Ще дойдеш ли с нас? Ти и твоят приятел Гарт? Нуждаем се от вашата помощ. Направихте пътешествието от брега дотук и оцеляхте. Знаете нещо за онова, което е отвън, а това знание е ценно. А ти си и тази, за която Летящият ездач е обещал да се върне. Не искам ли твърде много от теб?

Рен замълча за момент. Не си и направи труда да погледне към Гарт. Знаеше, че каквото и да реши, той ще се съгласи с него. Знаеше също така, че не е изминала целия този път до Арборлон, за да бъде затворена, че Аланон не я е изпратил тук, за да се крие, и че Елфовите камъни не са й били поверени само за да ги пази. Истината бе доста по-сурова. Беше изпратена, за да бъде нещо повече от вестоносец, за да направи повече от това, просто да научи коя е и откъде е дошла. Досегашното й участие в това начинание — независимо дали й харесваше или не — беше само началото.