Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен поклати смутено глава.
— Но какво ще кажеш за начина, по който възстанови Преградата, когато демоните я пробиха? попита тя. — Какво ще кажеш за това?
— Наистина. Използвах малко от същата магия, която Лоденът изисква за транспортирането на града и неговите жители. С две думи, откраднах малко от неговата сила. Но при използването й за заздравяване на Преградата се черпи от капацитета, необходим за основното предназначение на Елфовия камък. — Еленро направи пауза. — Рен, ги вече си разбрала, че елфите са си възвърнали част от магията, която някога са владели по времето на приказния, свят. Те са го постигнали, след като открили, че магията има свой източник в земята и в нейните стихии. Дори в годините преди да дойдем на Мороуиндъл, дълго преди моето време, е било взето решение да се направи опит за някакво възстановяване. — Тя направи пауза. — Това усилие не било напълно успешно и накрая било изоставено напълно. Каквато магия била останала, отишла за образуването на Преградата. Но магията съществува само докато е нужна. Щом градът го няма, нуждата също я няма. Щом я няма — магията изчезва.
— И не може да бъде възстановена след завръщането ви на Западната земя?
— Не, Рен. Никога вече — отвърна Еленро с каменно лице.
— Ти предполагаш… — започна Гавилан.
— Никога! — отсече Еленро и Гавилан замлъкна.
— Милейди — привлече кротко вниманието й Итън Шарт. — Дори ако направим това, което предлагате и призовем силата на Лодена, какъв ни е шансът да се върнем обратно на Западната земя? Демоните са навсякъде. Както казват, ние едва сме в състояние да се защитим от вътрешната страна на градските стени. Какво ще стане, когато тези стени изчезнат? Дали дори цялата наша армия ще бъде достатъчна да ни осигури стигането до брега? И какво ще се случи с нас тогава, без лодки и знаци за ориентировка?
— Армията не може да издържи дълго на бреговата ивица, Милейди — съгласи се Барсимон Оридио.
— Не, Бар, не може — каза кралицата. — Но аз нямам намерение да използувам армията. Мисля, че нашият най-добър шанс е да напуснем Мороуиндъл по начина, по който сме дошли на него — само шепа от нас, носещи Лодена, а останалите затворени на сигурно място в него. Настана гробна тишина.
— Една шепа ли, Милейди? — попита поразен Барсимон Оридио. — Те няма да имат никакъв шанс.
— Е, това не се знае — каза замислено Орин Страйът.
— Не, Орин, не се знае — каза с усмивка кралицата. — В края на краищата, моята внучка е доказателство за това. Тя е минала през демоните без никой да й помага, освен нейният приятел Гарт. Истината е, че една малка група има далеч по-голям шанс да се справи, отколкото цяла армия. Малката група може да пътува бързо и незабелязано. Пътешествието ще бъде рисковано, но може да бъде осъществено. А колкото до това какво ще се случи щом тази група достигне брега, Рен вече се е погрижила вместо нас. Летящият ездач Тайгър Тай ще бъде там със своя Рок, за да преведе благополучно поне един от нас и Лодена. Други Летящи ездачи ще пренесат останалите. Обмислила съм грижливо този план и вярвам, че това е решението на нашия проблем. Струва ми се, приятели мои, че той е единственият.
Гавилан поклати глава. Сега той беше хладнокръвен, а красивото му лице спокойно.
— Милейди, зная колко отчайващо е положението. Но ако това рисковано предприятие не успее, целият род на елфите ще изчезне. Завинаги. Ако групата, пренасяща Лодена, бъде избита, силата на Елфовия камък не може да бъде призована и градът с неговите обитатели ще остане затворен в него. Не мисля, че можем да си позволим този риск.
— Така ли мислиш, Гавилан? — попита тихо кралицата.
— По-добре би било да рискуваме да призовем още магия от земята — отвърна той и вдигна ръце сякаш да се предпази от нейния остър протест. — Зная опасностите. Но този път може би ще успеем. Този път магията може да бъде достатъчно силна, за да осигури нашата безопасност в границите на Преградата, да задържи тъмните създания отвън. — За колко време, Гавилан? Година? Две? И нашият народ да живее все още затворен в града?
— По-добре това, отколкото неговото унищожение. Една година може да ни даде времето, от което се нуждаем, за да намерим метод за контролиране на земната магия. Трябва да има някакъв начин, Милейди. Необходимо е само да го открием.