Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Това заключение отново пробуди съмненията на Дризт.
— И какво изисква твоята богиня? — попита той. Гневът се бе върнал в гласа му. Канеше се да се изправи отново, но Монтолио го плесна с ръка през краката и го принуди да седне.
— Изисква? — Пазителят се разсмя. — Аз не съм мисионер, разпространяващ красиви думи и налагащ правила за добро поведение! Не ти ли казах току-що, че божествата са вътре в нас. Аз ти предлагам име за твоето, това е всичко и един идеал за лично поведение, пример, който можеш да следваш дори във време, когато се отклоняваш от онова, което е истинско. — С тези думи Монтолио хвана клона и Дризт го последва.
Елфът обмисляше думите на пазителя дълго след това. Той не успя да спи същия ден, макар че остана в своята дупка, за да мисли.
— Бих искал да знам повече за твоята… нашата… богиня — призна Дризт следващата нощ, когато намери Монтолио да приготвя вечерята.
— А аз бих искал да те науча — отвърна му той.
Хиляди редици от жълти, кървясали очи наблюдаваха едрия мъж, докато той проправяше пътя си през лагера, държейки своето жълто куче близо до себе си. Роди не обичаше да идва тук, в укреплението на краля на орките Граул, но този път нямаше никакви намерения да остави елфа да се измъкне. Роди си бе имал работа с Граул няколко пъти през последните години. Оркският владетел с многобройните си съгледвачи в дивите планини бе доказал своето безценно, макар и много скъпо, съюзничество при преследването на награди.
Няколко едри орка пресякоха пътя на Роди, избутваха го и разяриха кучето. Роди благоразумно го укроти, макар че той също искаше да се нахвърли върху смрадливите създания. Повтаряха същата игра всеки път, когато дойдеше — блъскаха го, плюеха го, правеха всичко, за да го предизвикат да се бие. Орките бяха винаги дръзки, когато превъзхождаха противника си с хиляда към едно.
Цялата група се понесе след МакГристъл и го последва отблизо, докато той измина последните 50 ярда нагоре по стръмния склон до входа на Грауловата пещера. Оттам изскочиха два големи орка, размахвайки копия, за да препречат пътя на нахалника.
— Защо си дошъл? — попита единият от тях на родния си език.
Другият държеше ръката си протегната, като че ли очакваше да му се плати.
— Този път няма да плащам — заяви Роди, имитирайки идеално техния диалект. — Този път Граул ще ми плати!
Орките се спогледаха невярващо, после обърнаха гръб на Роди и изръмжаха, което бе знак за други, още по-големи, орки да излязат от пещерата.
Граул излетя навън и разблъска охраната, тиквайки калната си муцуна право под носа на Роди.
— Граул плаща? — изгрухтя той, а дъхът му почти повали ловеца.
Смехът на Роди бе предназначен именно за онези удивени орки, които бяха най-близо до него. Не можеше да си позволи никаква слабост тук. Също като зли кучета орките нападаха много бързо всеки, който не ги подхванеше достатъчно твърдо още в началото.
— Имам информация, кралю — каза отривисто ловецът на глави. — Информация, която Граул би пожелал да научи.
— Говори — нареди му Граул.
— Ще платиш ли? — попита Роди, макар да подозираше, че насилва късмета си.
— Говори! — изръмжа отново оркът. — Ако твои думи ценни, Граул пощади твой живот.
Роди мълчаливо съжали, че с Граул нещата изглежда винаги вървяха по този начин. Трудно беше да проведеш какъвто и да е смислен пазарлък с вонящия предводител, когато бе заобиколен от стотици въоръжени войни. Но Роди остана непоколебим. Не бе дошъл тук заради парите, макар да се надяваше да изкопчи някакви, а за отмъщение. Той не би се изправил открито срещу Дризт, докато елфът беше с Муши. В тези планини, заобиколен от своите животни — приятели, Муши беше значителна сила и дори ако Роди успееше да се докопа до елфа, пазителят имаше много опитни съюзници, като Ястреборъката Чучулига, които сигурно щяха да му отмъстят.
— Във владенията ти има мрачен елф, могъщи кралю на орките! — обяви Роди. Думите му обаче, не предизвикаха изненадата, на която се бе надявал.
— Единак — поясни Граул.
— Знаеш за него? — широко отворените очи на Роди издадоха недоверието му.
— Елфът уби бойците на Граул — каза предводителят сурово. Всички събрани орки започнаха да тропат и да размахват оръжията си, ругаейки мрачния елф.
— Тогава защо е още жив? — попита грубо Роди. Очите на ловеца на глави се свиха, когато в ума му се зароди подозрение, че Граул не знае къде се намира Дризт. Вероятно той все още имаше с какво да се пазари.
— Съгледвачи не могат открият него! — изрева Граул и това беше достатъчно. Но безсилието, което демонстрираше кралят на орките, беше умело изиграна измама, защото той знаеше къде е Дризт, макар съгледвачите му да не знаеха.