Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Промяната бе настъпила в последната секунда.
Имаше и още нещо, което несъмнено беше много важно, ала той не можеше да го разбере или да си го спомни. Нещо като
поглед…
врата, само че в нейното съзнание. Нещо като
ти го счупи, ти беше, не отричай…
и внезапно прозрение. Както при изследванията, когато най-сетне разбираш…
— Майната ти! — с отвращение промълви Еди. — Ти си само един бездушен робот.
Втурна се край Роланд, приближи се до жената и коленичи пред нея; когато тя, обзета от паника, отчаяно се вкопчи в него като удавница, младежът не се отдръпна, а нежно я прегърна и и зашепна:
— Не се тревожи, всичко е наред. Е, положението не е блестящо, но… не е и толкова лошо.
— Къде се намираме? — зарида жената. — Седях си вкъщи и гледах новините, за да разбера дали моите приятели са успели да се измъкнат от Оксфорд, а ето, че сега съм тук и дори не зная къде се намирам.
— Аз също не знам. — Еди я прегърна по-силно и започна да я полюшва. — Струва ми се, че и двамата сме се забъркали в някаква каша. И аз като теб съм от милия, стар Ню Йорк, и аз преживях нещо подобно на онова, което ти се случи преди малко — беше малко по-различно, но по принцип се свежда до едно и също — затова ти гарантирам, че ще се оправиш. Всичко ще бъде наред. — Замисли се и добави: — Стига да обичате омари.
Чернокожата го притисна още по-силно до себе си и зарида, Еди продължи да я полюшва в прегръдките си, а Роланд си помисли: „Най-сетне момчето ще се оправи. Брат му е мъртъв, но сега Еди има за кого да се грижи и ще се оправи.“
И все пак изпита чувство за вина, което сякаш прониза сърцето му. Беше способен да стреля (само с лявата ръка, но какво от това), да убива, неотклонно да продължава пътя си, неуморно преодолявайки километри, години и дори измерения в търсене на Кулата. Умееше да оцелява, понякога даже беше способен да защити някого — беше спасил момчето Джейк от гладна смърт в крайпътната станция, както и от похотта на Оракула в подножието на планините — но в края на краищата беше допуснал Джейк да умре… нещо повече, съзнателно го беше обрекъл на смърт. Наблюдаваше как Еди прегръща жената и и шепне, че всичко ще бъде наред. Внезапно осъзна, че не е способен да изпитва състрадание и към мъката му се прибави таен страх.
Ако си отдал сърцето си на Кулата, Роланд, с теб е свършено. Безсърдечното създание е лишено от способността да обича и по нищо не се отличава от звяра. Може би да бъде звяр не е толкова страшно, но по принцип човекът, който се е превърнал в животно, накрая става чудовище. Да допуснем, че постигнеш целта си. Какво ще се случи, ако чрез безсърдечието си щурмуваш Тъмната кула и успееш да я превземеш? Ако в сърцето ти цари само мрак, ти постепенно ще се превърнеш от звяр в чудовище. Да постигнеш целта си като безсърдечен звяр ще бъде едновременно печално и смешно; все едно да дадеш на слон увеличително стъкло. Ала съвсем друго е да преследваш химерата си, след като си се превърнал в чудовище…
Преди всичко ще ти се наложи да платиш мило и драго. Ала струва ли си да имаш онова, за което си мечтал, след като не изпитваш никакви чувства?
Стрелецът си спомни за Алис и за момичето, което някога го чакаше на прозореца, спомни си и за сълзите, пролети над бездиханното тяло на Кътбърт. О, тогава беше обичал, ала това бе толкова отдавна…
— Искам да обичам! — възкликна той.
Ала когато Еди се просълзи от риданията на жената, очите на Стрелеца останаха сухи като пустинята, която беше прекосил, отправяйки се към намръщеното море.
5
Реши по-късно да отговори на въпроса на младежа. Трябваше да го предупреди да бъде нащрек с непознатата. Причината, поради която паметта и изневеряваше, беше съвсем елементарна. В съзнанието и живееха две жени. И едната беше изключително опасна.
6
Еди и разказа всичко, което знаеше, като премълча част от истината за престрелката.
Когато свърши, жената дълго мълча, само кършеше ръцете си, отпуснати на скута и.
По ерозиралите склонове на планините, простиращи се на изток, течаха многобройни ручейчета. От тях Роланд и Еди се бяха снабдявали с вода, докато се движеха на север. Отначало наливането на живителната течност беше задължение на младежа, тъй като Стрелецът бе много немощен. После започнаха да се редуват и всеки път губеха все повече време в търсене на ручей. С отминаването на дните апатията им нарастваше, ала поне не се бяха разболели. Засега.