Трите карти

— Навярно ти изглеждам много примерен? — засмя се той на забележката на Одета.

— Не, просто си бял — отсече тя, замълча и намръщено се загледа в океана.

Еди също мълчеше. Питаше се как отново да започне разговор.

— Извинявай — наруши мълчанието тя. — Държах се много нелюбезно… повярвай, че не съм заядлива.

— Всичко е наред.

— Не, не е. Все едно бял да каже на мулат с много светла кожа: „Брей, никога не бих предположил, че си от черните мутри.“

— Предпочиташ да се мислиш за непредубедена, а?

— Между онова, за което се мислим, и това, което сме в действителност, обикновено има голяма разлика. Все пак наистина се смятам за непредубедена. Ето защо моля да ме извиниш. Еди.

— Само при едно условие.

— Какво е то? — попита тя и леко се усмихна.

„Прекрасно“ — помисли си младежът. Беше доволен, че е успял да я накара да се усмихне.

— Допусни още един вариант — това е моето условие.

— Вариант ли? Какъв? — развеселено попита тя.

Еди не би понесъл друг да му говори с такъв покровителствен тон, но на Одета беше готов да прости всичко.

— Трети вариант — че това действително се случва… По точно… — Той смутено се изкашля. — Не ме бива много по разните философски дрънканици, метаморфози или както там ги наричат…

— Искаш да кажеш „метафизика“.

— Може би. Откъде да знам? Мисля, че точно това имах предвид. В едно съм сигурен — невъзможно е да не вярваш на онова, което ти подсказват сетивата. Да допуснем, че си права и че всичко това е сън…

— Не съм споменавала думата „сън“…

— Не си спомням точните ти думи, но смисълът им се свежда именно до съществуването на нереална действителност.

Ако допреди минута в гласа и се бяха прокрадвали снизходителни нотки, сега те изчезнаха.

— Може би не си падаш по философията или метафизиката, Еди, но навярно като ученик са ти допадали дискусиите.

— Не позна. Това е занимание за педали, дърти кранти и мамини синчета. Също като клубовете по шахмат. Какво означава „да си падаш“?

— Да харесваш нещо.

— А какво е това „педали“?

Младежът я изгледа, сетне сви рамене.

— Хомосексуалисти. Педерасти. Всъщност няма значение. Ако продължаваме взаимно да си обясняваме жаргонни думи, няма да стигнем до същността на въпроса. Опитвам се да ти кажа, че ако това е сън, не ти, а аз сънувам. Може би ти си плод на моето въображение.

Усмивката и помръкна.

— Никой… не те е ударил по главата.

— И теб не са те ударили.

Одета се намръщи и го поправи:

— Може би съм забравила.

— Същото се отнася и за мен. Казваш, че в Оксфорд не са си поплювали. Митничарите също не са особено любезни, когато не успеят да заловят някой трафикант на наркотици. Възможно е някой от тях да ме е ударил по главата с приклада на пистолета си. Сега можеше да бъда в лудницата „Белвю“ и да сънувам теб и Роланд, а митничарите щяха да напишат в рапортите си, че по време на разпита съм започнал да буйствам и се е наложило да употребят сила.