Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
След секунда изображението се преобърна и той видя себе си, сякаш се наблюдаваше отстрани. Картината шеметно се понесе към него; прииска му се да вдигне ръка и да закрие очите си; внезапно почувства, че не ще издържи, ако гледа през два чифта очи — беше сигурен, че ще полудее — ала всичко се случи толкова бързо, че той дори не успя да помръдне.
Инвалидната количка влетя през вратата, която се оказа прекалено тясна. Колелата със скърцане се врязаха в касата. В същия миг дочу още някакъв глух звук, сякаш се късаше плат; в паметта му изплува странната дума „плацента“, която всъщност не би могъл да си спомни, тъй като изобщо не я беше чувал. Сетне количката с жената се понесе към него по утъпкания крайбрежен пясък; непознатата вече изглеждаше изумена, всъщност тя изобщо не приличаше на жената, която Еди беше зърнал за миг в огледалото. Изумлението и беше напълно оправдано: невъзможно е да се озовеш за секунда от пробната в „Мейси“ на океанския бряг в някакъв забравен от Бога свят, където имаше омари с размерите на малко коли, и да не се почувстваш зашеметен. По този въпрос Еди Дийн можеше да говори от собствен опит.
Инвалидната количка с жената се придвижи още метър-два, сетне спря — не можеше да продължи нагоре по стръмния склон, едрозърнестият пясък също пречеше на движението. Ръцете и вече не въртяха колелата, както преди малко, когато количката се носеше по прохода между щандовете („Ако утре се събудите с болки в раменете, госпожо, виновен ще бъде сър Роланд“ — с горчивина си помисли Еди), Непознатата се вкопчи в страничните облегалки и подозрително изгледа двамата мьже.
Отворената врата зад нея вече беше изчезнала. Всъщност думата „изчезнала“ не бе съвсем точна. Вратата сякаш се сгъна, създаде се същият ефект, който се получава, когато филм се превърта отзад напред. Това се случи в мига, когато човекът от охраната се втурна през обикновената врата между магазина и пробната. Блъсна я с всичка сила — очевидно очакваше да бъде заключена. Еди си помисли, че навярно човекът ще разбие главата си в стената на пробната, ала не му беше съдено да види какво ще се случи. Преди смаляващото се пространство на мястото, където доскоро беше вратата между двата свята, напълно да изчезне, младежът видя как всичко отвъд престана да се движи.
Вече не гледаше кадри от филм, а фотография. Виждаха се само следите, оставени в пясъка от колелата на инвалидната количка, които започваха от никъде и водеха до мястото, където сега седеше чернокожата жена.
— Ако обичате, обяснете ми коя съм и как се озовах тук — промълви тя и в гласа и прозвучаха умоляващи нотки.
— Мога да ти кажа само едно нещо със сигурност, Дороти — промърмори Еди, — вече не си в Канзас.5
Очите на непознатата се насълзиха. Тя се опита да се овладее, но не успя и се разрида.
Еди, който беше побеснял от гняв (и същевременно се отвращаваше от себе си), рязко се извърна към Стрелеца.
Роланд с мъка се изправи на крака, но вместо да се доближи до ридаещата жена, отиде да вземе ножа си.
— Хайде, кажи и! — закрещя младежът. — Ти я доведе тук, на теб се пада честта да и обясниш всичко. — Замълча за миг, сетне промърмори под нос: — А после ще ми обясниш защо тя не знае коя е.
4
Роланд дълго мълча. Сетне се наведе, хвана дръжката на ножа с двата останали пръста на дясната си ръка, прехвърли го в лявата, после го прибра в ножницата, провесена на колана му. Още се опитваше да осмисли онова, което беше почувствал, прониквайки в съзнанието на чернокожата. За разлика от Еди тя беше оказала яростна съпротива от мига, в който той бе проникнал в съзнанието и чак докато заедно бяха преминали в неговия свят. Жената се беше опитала, да прогони натрапника, завладял мозъка и. Направила го бе мигновено и машинално, но сякаш не се беше изненадала от присъствието му. Роланд не разбираше реакцията и. Тя не се бе изненадала от нашествието на един непознат в съзнанието и, а за миг бе изпитала гняв и ужас, сетне се бе заловила да го прогони, въпреки че изобщо нямаше шанс за успех. И все пак беше направила отчаян опит да го стори. Той имаше усещането, че жената е обезумяла от страх, гняв и омраза.
Почувствал беше, че съзнанието и е обгърнато в мрак, сякаш беше погребано в срутила се минна шахта. Само…
Само че в мига, когато се втурнаха през вратата и се разделиха, той беше изпитал непреодолимото желание да остане още секунда в съзнанието и. Само секунда още щеше да му е достатъчна да си обясни много неща. Защото жената, която сега беше пред тях, напълно се различаваше от онази, в чието съзнание бе проникнал насила. Когато беше попаднал в главата на Еди, имаше усещането, че се намира в стая с крехки и запотени стени. А докато се намираше в съзнанието на Господарката се чувстваше като човек, които лежи в мрака, а по голото му тяло пълзят отровни змии.
5
Малката Дороти, главната героиня от прочутата детска повест „Вълшебникът от Оз“ на Франк Баум, е била отнесена от вихрушка далеч от родния си щат Канзас. — Б. пр.