Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Много по-късно Роланд възкреси в паметта си случилото се и си помисли: „Всяка друга жена, независимо дали е здрава или саката, ако внезапно бъде тласната с количката си по пътеката в магазина, където се е занимавала със собствените си дела (ако кражбата може да бъде наречена «дело»), ако усети в съзнанието си чуждо присъствие, ако я завлекат в кабинка, докато някакъв човек тича след нея и и заповядва да спре, ако после я блъснат в някакво пространство, което не би трябвало да съществува, след което я пренесат в съвършено различен свят… при подобни обстоятелства всяка друга жена първо би се поинтересувала къде се намира.“
Но Одета Холмс учтиво попита:
— Какво по-точно възнамерявате да направите с този нож, млади човече?
2
Роланд погледна към Еди. Острието беше на милиметри от гърлото. Въпреки че беше изключително бърз и подвижен, Стрелецът не би могъл да избегне ножа, ако младежът решеше да го използва.
— Интересен въпрос — промълви той. — Какво си намислил?
— Не знам — прошепна Еди и изпита невероятно отвращение от себе си. — Май исках да приготвя стръв. Не си ли личи, че съм тръгнал на риболов? — Запрати ножа по посока на инвалидната количка, но много по-вдясно. Острието се заби в пясъка до дръжката и затрептя.
Господарката извърна глава и заговори:
— Бъдете така добри да ми обясните… — Тя смаяно млъкна. Беше произнесла началото на фразата, докато се обръщаше, без да забележи, че зад нея не стои никой; Стрелецът забеляза, че жената не млъкна веднага. Тъй като беше прикована към инвалидната количка, беше свикнала да възприема някои факти като даденост, например щом вече се намираше в магазина, то някой беше бутал количката. Ала зад нея нямаше никой.
Абсолютно никой. Отново погледна към Еди и към Стрелеца, в черните и очи се четеше объркване и тревога. Сетне попита:
— Къде се намирам? Кой буташе количката? Как се озовах тук? Защо съм облечена по този начин — нали седях вкъщи по халат и гледах обедните новини по телевизията? Коя съм? Кои сте вие?
„Попита «коя съм?» — помисли си Стрелецът. — Очаквах, че след първоначалния шок ще ме затрупа с лавина от въпроси. Но какво ли искаше да каже като попита коя е? Струва ми се, че дори сега едва ли осъзнава, че е задала този въпрос.“
Нито кога го е задала. Важното беше, че преди да разбере кои са те, беше пожелала да изясни коя е самата тя.
3
Еди премести поглед от миловидното младежко (или старческо) лице на чернокожата в инвалидната количка, към лицето на Роланд.
— Защо пита коя е?
— Не знам. Може би е в шок.
— Как не! Невъзможно е да бъде в шок и да си спомня как е гледала телевизия, преди да се отправи към универсалния магазин. Само не ме убеждавай, че последният и спомен е как седи по халат и слуша някакъв зализан тъпак да обяснява как са от крили онзи откачен във Флорида Киз, а на стената на бърлогата му редом с препарирания огромен мерлин висяла лявата ръка на Криста Маколиф.
Роланд не му отговори.
Господарката, която се почувства още по-объркана от думите му, смаяно попита:
— Коя е Криста Маколиф? Може би е от изчезналите Конници на свободата?
Този път Еди беше озадачен. Какви ли бяха тези Конници на свободата?
Стрелецът го погледна, сякаш искаше да каже: „Не разбираш ли, че жената е в шок?“
Младежът си помисли: „Зная за какво намекваш, приятелю Роланд, но нещо не се връзва. Самият аз бях леко шокиран, когато ти нахлу в главата ми, но въпреки това не загубих паметта си.“
Всъщност здравата се бе изплашил и в мига, когато тя премина през вратата. Беше приклекнал до безжизненото тяло на Роланд и държеше ножа на милиметри от гърлото му, но изобщо нямаше намерение да го забие… поне не в този момент. Взираше се като хипнотизиран през отворената врата, когато пътеката между щандовете в „Мейси“ като че се втурнаха напред; гледката му напомни за филма „Сияние“, когато зрителят виждаше всичко през очите на момченцето, каращо велосипедчето си с три колела по коридорите на хотела, обитаван от призраци. Спомни си още как малчуганът беше видял двамата мъртви близнаци в един от коридорите. Но сега всичко свърши много по-прозаично; в края на пътеката имаше бяла врата, а надписът на табелката гласеше: „Забранено е пробването на повече от два тоалета.“ Еди беше съвсем сигурен, че вижда универсалния магазин „Мейси“.
Видя как някаква чернокожа ръка се протегна и отвори бялата врата, а в далечината мъжки глас (Еди беше сигурен, че разпознава гласа на ченге, тъй като често си беше имал работа с полицията) крещеше, че тя трябва да се откаже, че е попаднала в капан и още повече усложнява положението си; за миг младежът зърна в огледалото отражението на негърката в инвалидната количка и си помисли: „Господи, ченгето всеки момент ще я настигне и не и завиждам, като си представя какво ще и се случи.“