Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Клиентите започнаха да се обръщат. Управителят на етажа забеляза пищящата жена в инвалидна количка, видя, че я е заварил в момент, когато тя пъхаше фалшиви бижута в чантичката си, която струваше поне три пъти повече от лъскавите дрънкулки (това се виждаше дори от разстояние).
Управителят извика:
— Хей, Джими!
Джими Халворсен, един от щатните охранители на „Мейси“, се огледа, забеляза какво се случва и мигом се затича към чернокожата жена в инвалидната количка. Затича се машинално, по навик, изграден в него през осемнайсетте години, докато беше полицай, ала същевременно си помисли, че само си губи времето. Мразеше да арестува деца, сакати хора и монахини — струваше му се равносилно на това да рита пиян. Знаеше какво се случва след ареста: те пускаха по някоя сълза пред съдията, сетне ги освобождаваха. Трудно беше да убедиш съдиите, че и сред сакатите има престъпници.
Знаеше всичко това и все пак се затича към местопроизшествието.
6
За миг Роланд беше потресен — стори му се, че е попаднал в змийско гнездо — толкова силна беше омразата и отвращението на непознатата тъмнокожа жена; сетне дочу писъците и видя широкоплещестия мъж с провиснал корем, който тичаше към нея… и към него, забеляза любопитните погледи на клиентите и разбра, че незабавно трябва да вземе нещата в свои ръце.
Забрави собствената си самоличност и изцяло се превърна в тъмнокожата жена. Внезапно почувства странното и раздвоение, ала точно сега нямаше време да мисли за това.
Направи завой с инвалидната количка и трескаво я подкара по пътеката между щандовете. Хората изплашено отскачаха встрани. Чантичката падна, на пода се разпиляха документите на Дета и откраднатите бижута. Мъжагата с провисналия корем се подхлъзна върху позлатените верижки и разпилените гилзи с червило за устни, сетне тупна на задните си части.
7
„Да му се не види!“ — гневно си помисли Халворсен и мигновено пъхна ръка под спортното си сако, където носеше кобур с пистолет трийсет и осми калибър. После здравият му разум надделя. За къде се беше затичал — та това не беше акция за залавяне на наркопласьори или на въоръжени бандити, а на една саката жена в инвалидна количка. Действително тя караше количката така, сякаш участваше в рали, но все пак беше само една безпомощна чернокожа жена. Как ли да постъпи? Да стреля ли? Това щеше да бъде върхът. Пък и не можеше да му избяга, защото в края на пътеката се намираха двете пробни.
Изправи се, потърка натъртения си задник и отново, този път накуцвайки, се спусна след жената.
Инвалидната количка с трясък влезе в пробната и вратата се хлопна.
„Пипнах те, гадино — помисли си Джими. — Така ще те изплаша, че ще си глътнеш езика. Пет пари не давам, дори да отглеждаш пет дечица сирачета и да ти остава само година живот. Няма да те бия, но ще те подредя така, че да ме запомниш.“
Изпревари управителя, който също тичаше към кабинката, блъсна вратата с рамо и… се озова в празното помещение.
Нямаше и следа от чернокожата.
Нито от инвалидната количка.
Кабинката беше празна.
Той смаяно погледна към управителя, който изкрещя:
— Сигурно е в другата пробна!
Преди Джими да реагира, колегата му със сила отвори съседната врата. Някаква жена по фуста и прозрачен сутиен изпищя и притисна ръце към гърдите си. Беше с много бяла кожа и определено не бе саката.
— Извинете — избърбори управителят и се изчерви като рак.
— Махай се, перверзник такъв! — изкрещя непознатата.
— Добре, госпожо — промълви нещастникът и побърза да затвори вратата.
В универсалния магазин „Мейси“ клиентът винаги има право. Той погледна към Халворсен. Ченгето отвърна на погледа му и промърмори:
— Какъв беше този номер? Онази влезе ли в кабинката, или само ми се е привидяло?
— Ами… влезе.
— Тогава къде е?
Управителят безпомощно поклати глава, сетне промърмори:
— По-добре да разчистим терена след тайнствената крадла.
— Ти върви — сопна му се Джими Халворсен. — Имам усещането, че задникът ми се е разцепил най-малко на девет парчета. — Замълча и след миг добави: — Право да ти кажа, приятел, адски съм озадачен.
8
Щом Стрелецът чу как вратата на кабинката се затвори след него, той обърна количката на сто и осемдесет градуса, оглеждайки се за прохода към другия свят. Ако Еди беше изпълнил обещанието си, то всичко бе свършено.
Ала вратата беше отворена. Роланд вкара през нея Господарката на сенките.
ТРЕТА ГЛАВА
ОДЕТА В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ
1