Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Тя спря коня и се огледа на всички страни. Отвсякъде я обграждаха вълнисти хълмове и остри зъбери. Право пред нея бе синьото море, в което се отразяваше блясъкът на слънчевите лъчи. Но червената кула на замъка Тавалон не се виждаше никъде. По гръбнака й пробягнаха тръпки.
Дом също не се виждаше никъде. Как изобщо бе могла да си помисли, че ще успее да го открие сред тази необятна пустош?
Всъщност, като изключим няколко овце и една врана, Ан не бе съзряла жива душа.
Тя се поколеба. Налагаше се да се върне обратно по пътя, по който бе дошла. На идване се бе старала да върви все вдясно. Навярно нямаше да е много трудно да се добере до замъка, въпреки ужасното си чувство за ориентация.
Въпреки това Ан продължаваше да стои на едно място. Размърда се неспокойно на седлото. Не можеше да определи със сигурност дали безпокойството й идва от това, че се бе загубила, или от нещо друго. Кожата на тила й беше настръхнала. Имаше чувството, че вече не е сама. Сивият й жребец изпръхтя.
Внезапно я обзе натрапчивото усещане, че някой я наблюдава. Сега вече беше убедена, че не е сама.
Но това бе нелепо. Защото ако наистина наблизо имаше някой, то този някой не можеше да е друг, освен Дом, а Дом веднага би й извикал. Ан направи малко кръгче наоколо с коня си. Но не видя никого — само слънцето, небето, морето и безкрайната верига от каменисти хълмове и голи, зъбести ридове.
Дом навярно вече се бе прибрал у дома. Разочарована, тя обърна коня в посоката, от която бе дошла, и го пришпори в лек тръс. И отново изпита влудяващото усещане, че е наблюдавана.
Нечий поглед просто прогаряше гърба й.
Конят изпръхтя още веднъж, наострил уши.
Сърцето й се сви от уплаха. Стори й се, че на един от хълмовете недалеч съзира някакъв ездач. Но се оказа, че се е заблудила — беше просто игра на слънцето и сянката. Не беше ездач; беше съвсем сама. Обзе я облекчение. Беше се уплашила като истинска глупачка.
— Хайде да се прибираме, приятел — каза тя на своя кон. — Стига с тези глупости.
И вече се канеше да продължи напред, когато иззад един от заоблените каменни блокове на хълма се появи тъмна фигура. Ан замръзна на мястото си.
Този път нямаше никакво съмнение, че това е ездач. Ездач, който се намираше на около половин миля зад нея.
— Дом — неуверено измърмори тя и след известно колебание махна с ръка. Но ездачът внезапно изчезна зад каменната ограда, която разсичаше хълма — толкова внезапно, колкото се бе появил.
Но… но Дом трябваше да я е видял. Сигурно я бе последвал с надеждата да я настигне. Защото този ездач беше Дом, нали? Ан изчака, но той не се показа отново. Тревогата й растеше с всеки изминал миг. Сърцето й се блъскаше уплашено в гърдите. Ако ездачът беше Дом, досега трябваше вече да е при нея. А ако не беше Дом, тогава кой беше? И защо я следеше? Защо я наблюдаваше?
Ан рязко смушка коня си е пети и той се понесе напред в лек тръс, после в по-бърз. Може би се държеше като страхлива глупачка, но ако някой я нападнеше, нямаше кой да й се притече на помощ. Тя погледна назад и отново видя ездача и кестенявия му кон. Вече препускаше по нейната пътека… и като че ли се стараеше да не увеличава, но и да не скъсява разстоянието помежду им.
Уплашена, Ан пришпори жребеца си още по-силно. Другият ездач също увеличи скоростта, запазвайки дистанцията.
Тя шибна коня с камшика си. Животното препусна в галоп по стръмната, тясна и лъкатушеща пътека. Ан хвърли бърз поглед през рамо. Но ездачът за пореден път беше изчезнал.
Тя забави ход, обляна в пот. Осъзна, че стиска юздите като обезумяла, но пръстите й просто отказваха да се отпуснат. Като светкавица през ума й отново мина спомена за скъсания ремък. Някой го бе сложил нарочно в сандъка с дрехите й, но защо? Такова зловещо напомняне за инцидента с Блейз и за срещата й очи в очи със смъртта — при това поставено така, че да няма начин да не го открие.
Точно като обгорялата роза на възглавницата й, която бе зловещо напомняне за внезапния пожар в спалнята й.
Жребецът ненадейно се препъна и Ан едва не отхвръкна от седлото. Осъзна, че ако не успокои крачка, може да претърпи нова злополука, не по-малко опасна от предишната.
Беше започнала да диша бързо, на пресекулки. Всичко това са само развихрени фантазии, каза си тя и се огледа. Ездачът беше изчезнал. Наоколо нямаше никого.
Ан се укори за собствената си глупост. Смешно бе да си миели, че някой иска да я уплаши или да й стори зло. Абсурдно бе дори за миг да й хрумне, че пожарът в спалнята и пощръклелият кон са били нещо друго, освен случайни злополуки. И че човекът, скроил глупавите номера с розата и ремъка, който и да бе той, храни някаква омраза към нея.