Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Ами, аз съм само помощник-офицер — отвърна Бронски. — Не разполагам с полицейски правомощия. Ще се свържа с Мирмидонската платформа и ще видя какво могат да направят.
— Не искам никакъв могат направят — възрази Милтириаб, обгърнат в мирис на мента. — Това бил незаконно действие срещу авурски гражданин…
— Лорд Кавана?
Кавана се обърна и забеляза, че Колчин му сочи с поглед коридора.
— Да?
— Ще може ли двамата с офицер Бронски да излезете за малко? — попита Колчин. — Има нещо, което искам да ви покажа.
— Разбира се — съгласи се Бронски. — Почакайте ни тук, ако обичате — обърна се той към авурците, — и дръжте под око мрачанеца и бурта. Не се безпокойте — ще направим каквото трябва.
Последваха Колчин до неголямо складово помещение в дъното на къщата.
— Забелязах го, когато отивах за колата на мрачанеца — обясни Колчин, — но нямах време да го разгледам по-внимателно. — Той застана пред един сандък, на който пишеше, че съдържа буртска храна. Върху сандъка бе поставена малка метална кутия. — Одеве се върнах и я разгледах. — Той взе кутията и я подаде на Кавана.
Кавана я завъртя в ръцете си. На външен вид приличаше на метална кутийка за карти.
— Предполагам, че още не си я отварял? — попита той и я подаде на Бронски.
— Не, реших да оставя тази задача на Бронски — обясни Колчин. — Не бих се учудил, ако е нагласена така, че да гръмне в ръцете на този, който не знае как да я отвори.
— Или да изтрие всичко, което се съдържа вътре — допълни Бронски, вдигна кутийката и я разгледа внимателно от всички страни. След това сви рамене и я върна на Колчин…
И изведнъж пистолетът се озова в ръката му и бригадирът го насочи към гърдите на Кавана.
— Предай ми оръжието си, Колчин — произнесе той тихо. — И ти също, Кавана. Извадете ги бавно, с два пръста… сега ги поставете на пода. Отстъпете назад към стената.
Кавана и Колчин се спогледаха. Лордът поклати глава.
— Мислех, че сме приключили с тази част — обърна се той към Бронски, докато поставяше оръжието на пода.
— Може и да си мислел. Но не и аз. Както вече ти казах на Мра-миг, не мога да си позволя лукса да ти повярвам, че ще си държиш устата затворена.
Стомахът на Кавана се сви болезнено.
— Какво означава това?
— Оставям на теб да прецениш — бе отговорът на Бронски. — Ако ни сътрудничиш, ще прекараш войната в компанията на Торин Лий и твоя човек Хил. В противен случай ще се погрижим да замлъкнеш завинаги.
Кавана погледна към Колчин. На Мра-миг младият телохранител бе успял в подобна ситуация да изненада Бронски. Ако можеше да го повтори…
— На твое място не бих разчитал на Колчин да вади още зайци от магичната си шапка — продължи Бронски, сякаш прочел мислите му. — На Мра-миг той просто имаше късмет. Няма да му се удаде повторно.
— Миротворческите командоси сами си създават късмета, бригадире — тихо каза Колчин. — Така казваше моят инструктор.
— Брей — засмя се Бронски. — А моята любима поговорка е, че късметът винаги е рожба на опита… и в интерес на истината съм бил три пъти по-дълго време от теб командос. Съветвам те да помислиш върху това.
— И какво ще правим сега? — попита Кавана.
— Три неща — отвърна Бронски. — Първо: искам най-сетне да приключиш със закопчаването на Колчин. Второ: ще повикам подкрепление от Мирмидонската платформа, за да приберат мрачанеца и това, което е останало от бурта. И трето — той стисна устни, — връщаме се на моя кораб и там ще се опитаме да отворим тази кутия.
— Не беше никак трудно — разказваше Колчин. — Буртите развиват доста голяма скорост на правите участъци, но не могат лесно да сменят посоката. Изкарах една кофа за смет пред него и когато се спъна и падна, се шмугнах в страничната улица. — Той се усмихна напрегнато. — Секунда преди да се натикам в ръцете на другите двама, които изскочиха иззад ъгъла.
— Голямо преживяване, няма що. — Кавана поклати глава. Опитваше се да съсредоточи вниманието си върху разказа на Колчин, вместо да наблюдава как Бронски работи върху малката метална кутия само на два метра от него. Почти бе сигурен, че в кутията е заложен някакъв капан…
— Да, направо си изкарах акъла — съгласи се Колчин. — Смятах, че ще завият и ще тръгнат след мен. А те продължиха в посоката, от която бе дошъл първият. Сигурно им е било наредено да преследват вас, а не мен.
— Което съвсем не означава, че нямаше да те стъпчат, ако им се беше изпречил на пътя — вметна мрачно Бронски.
— Съсредоточи се върху кутията — посъветва го Кавана. — Колчин може да разказва и без твоята помощ.
— Не се заяждай де — отвърна Бронски. — Вече подминах опасната част.