Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Но Розали поклати глава.
— Не бива да говорите така, госпожо, не бива. Вие се омъжихте за лош мъж, това е всичко. Човек не трябва да се омъжва така, без дори да познава бъдещия си съпруг.
И те продължиха да разговарят за живота си като две стари приятелки.
Слънцето изгря, а те още разговаряха.
XII
Само за една седмица Розали пое напълно ръководството на домакинството и на прислугата в замъка. Жана се подчиняваше безропотно, безучастна към всичко. Тя влачеше немощно нозе, както някога маминка, излизаше, облегната на ръката на прислужницата, която я разхождаше бавно, четеше й наставления, ободряваше я ту сопнато, ту нежно, отнасяше се с нея като с болно дете.
Постоянно разговаряха за миналото — Жана със свито гърло, едва сдържаща сълзите си, а Розали със спокойния глас на невъзмутима селянка. Старата прислужница често се връщаше на въпроса за разстроеното материално положение и най-сетне поиска да й дадат книжата. Жана, невежа в тия работи, ги криеше от нея, срамуваше се заради сина си.
В продължение на цяла седмица Розали ходеше всеки ден във Фекан при един познат нотариус, за да проучи книжата.
А една вечер, след като сложи господарката си да легне, тя седна до главата й и каза решително:
— Е, сега вече си легнахте, госпожо, така че можем да си поговорим.
И тя изложи материалното състояние. След уреждането на всички дългове щяха да им останат около седем-осем хиляди франка рента. Нищо повече.
Жана каза:
— Какво да се прави, гълъбче? Чувствувам, че не ще дочакам дълбока старост. Все ще ми стигнат.
Но Розали се разсърди:
— За вас ще стигнат може би, но нима няма да оставите нищо на господин Пол?
Жана трепна.
— Моля ти се, не ми говори никога за сина ми. Жестоко страдам при мисълта за него.
— Аз пък, напротив, ще ви говоря за него, защото вие не сте смела, виждате ли, госпожо Жана. Той прави глупости. Е, какво пък, няма вечно да ги прави я. Та той ще се ожени, ще има деца. Ще му трябват пари, за да ги възпита. Изслушайте ме добре — ще продадете „Тополите“.
Жана подскочи и седна в леглото си.
— Да продадем „Тополите“! Мислиш ли какво приказваш? О, никога! Само това не!
Но Розали не се смути:
— А пък аз ви казвам, че ще го продадете, защото се налага така.
И тя изложи своите пресмятания, проекти и доводи.
Ако продадат „Тополите“ и двата съседни чифлика на един купувач, намерен от нея, ще запазят четирите чифлика в Сен-Леноар. Освободени от всякакво задължение, те ще дават годишно осем хиляди и триста франка. Ще оставят настрана хиляда и триста франка годишно за поправка и поддържане на именията. Ще останат, значи, седем хиляди франка. Ще харчат пет хиляди годишно, а две хиляди ще слагат настрана за всеки случай.
Тя добави:
— Всичко друго сте изпояли. Свършено е. И да знаете — аз ще пазя ключа: а колкото до господин Пол, той няма да получи вече нищо, абсолютно нищо. Та той би ви измъкнал и последното петаче!
Жана плачеше безмълвно.
— Ами ако няма какво да яде? — прошепна тя.
— Ако е гладен, ще дойде да яде у нас. Тук винаги ще се намери легло и храна за него. Мислите ли, че той щеше да извърши всичките си щуротии, ако още от началото не му бяхте давали ни стотинка?
— Но той имаше дългове, щеше да бъде опозорен.
— А когато не ви остане нищо, ще престане ли? Вие платихте отлично, само че повече няма да плащате; от мене да го знаете. А сега лека нощ, госпожо! — И тя си отиде.
Жана не можа да заспи, потресена от мисълта да продаде „Тополите“, да си отиде оттук, да напусне дома, с който бе свързан целият й живот.
Когато на другия ден Розали влезе в стаята й, тя й каза:
— Миличка, никога не бих се решила да се отдалеча оттук.
Но прислужницата се разсърди:
— И все пак налага се така, госпожо. След малко ще дойде нотариусът с човека, който желае да купи замъка. Иначе след четири години няма да имате пукнат грош.
Жана седеше сломена и повтаряше:
— Не ще мога, никога не ще мога.
След един час раздавачът й връчи писмо от Пол, който искаше още десет хиляди франка. Какво да стори? Съвсем слисана, тя се посъветва с Розали. Слугинята вдигна ръце.
— Какво ви казах, госпожо? Ах, добре щяхте да се наредите вие двамата, ако не бях се върнала!
Покорна на волята на прислужницата си, Жана писа в отговор на младия мъж:
„Скъпи сине, не мога да направя вече нищо за тебе. Ти ме разори. Принудена съм да продам «Тополите». Но не забравяй, че винаги ще имаш къде да се подслониш, ако пожелаеш да се прибереш при старата си майка, на която причини толкова страдания.