Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
— Как? Вие сте станали? Ще се разболеете, легнете си, моля ви се!
— Коя сте вие? — попита Жана.
А жената разтвори ръце, прегърна я, повдигна я отново и я отнесе на леглото й, силна като мъж. Докато я слагаше нежно върху постелята й, наведена ниско над нея, тя се разплака и буйно почна да я целува по бузата, по косите, по очите, мокреше лицето й със сълзите си и шепнеше задавено:
— Бедна моя господарке, госпожица Жана, бедна ми господарке, не ме ли познавате?
Жана извика:
— Розали, моето момиче! — обви шията й с ръце, притисна я и я целуна. И те се разридаха двете, тясно прегърнати, смесиха сълзите си, не можеха да се откъснат от прегръдките си.
Розали първа се успокои.
— Хайде, трябва да бъдете разумна — каза тя, — за да не настинете. — После прибра завивките, оправи леглото, сложи пак възглавницата под главата на бившата си господарка, а Жана продължаваше да хълца, цяла разтреперана от старите възпоминания, нахлули в душата й.
Най-сетне тя успя да попита:
— Как така се върна, мила моя?
— И таз добра! — отвърна Розали. — Можех ли да ви оставя така, съвсем сама сега!
Жана добави:
— Запали свещта да те видя.
Розали донесе свещта, постави я на нощната масичка и те дълго се гледаха, без да продумат. После Жана протегна ръка на бившата си прислужница и прошепна:
— Не бих те познала, момичето ми, променила си се много, знаеш ли, но все пак не толкова, колкото аз.
А Розали се загледа в тази жена с побелели коси, слаба и повехнала, която бе напуснала млада, хубава и свежа, и отвърна:
— Вярно, че сте се променили, госпожо Жана, и при това повече, отколкото трябва. Но помислете си също, че ето вече има двадесет и четири години, откак не сме се виждали.
Те пак млъкнаха, унесени в мисли. Най-сетне Жана промълви:
— Щастлива ли беше поне ти?
Розали се запъна колебливо от страх да не събуди някой твърде мъчителен спомен:
— Но… да… да, госпожо. Не мога да се оплача. Бях по-щастлива от вас… това е сигурно. Само едно все ми тежеше на сърцето — че не останах тук… — После млъкна внезапно, сепна се, че без да съобрази, се докосна до болния въпрос.
Но Жана поде кротко:
— Какво да се прави, момичето ми. Не винаги постъпваме според желанията си. Ти също си вдовица, нали? — Гласът й трепна неспокойно и тя добави: — Имаш ли други… други деца?
— Не, госпожо.
— Ами той, твоят син… какво стана? Доволна ли си от него?
— Да, госпожо, добро момче е той и славно работи. Ожени се преди шест месеца и пое чифлика, а аз се връщам при вас.
Жана прошепна, разтреперана от вълнение:
— Нима няма да ме напуснеш вече, момичето ми?
Розали отсече решително:
— Разбира се, госпожо, така съм си нагласила работите.
И пак замълчаха и двете за известно време.
Жана неволно сравняваше техните две съществования, но без горчивина, примирена вече с жестоките неправди на съдбата. Тя каза:
— Как се държеше мъжът ти с тебе?
— О! Добър мъж бе той, госпожо, и не бе ленив; съумя да натрупа пари. Умря от гръдна болест.
Тогава Жана седна на леглото и пожела да узнае всичко.
— Хайде, разкажи ми всичко, моето момиче, целия си живот. Това ще бъде благотворно за мене днес.
И Розали доближи стола си, седна и почна да разправя за себе си, за къщата си, за своите познати, навлизаше в дребни подробности, скъпи на селяните, описваше двора, смееше се на отдавна минали неща, които й напомняха приятни отлетели мигове, повишаваше постепенно тон, свикнала да заповядва като чифликчийка. Най-подир заяви:
— Сега си имам всичко. От нищо не се боя. — После се смути и добави по-ниско: — И все пак на вас дължа това. Затова трябва да знаете, че не искам заплата. Ах, не! И дума да не става! А ако не сте съгласна, ще си отида!
— Да не искаш да ми служиш даром? — подзе Жана.
— Ама разбира се, госпожо. Пари ли? Вие да ми давате пари? Че аз имам почти колкото вас. Знаете ли какво ви остава с всичките ви ипотеки, заеми и неизплатени лихви, които растат при всеки падеж? Знаете ли? Не, нали? Е добре, мога да ви уверя, че едва ли имате десет хиляди ливри доход. И десет хиляди няма дори, чувате ли? Но аз ще приведа всичко в ред, и то скоро.
Тя пак заговори високо, ядосваше се, възмущаваше се от пренебрежението към материалните интереси, от надвисналото разорение. И понеже по лицето на господарката й се плъзна бегла разнежена усмивка, Розали извика с негодувание:
— Не бива да се смеете, госпожо, защото без пари човек е нищожество!
Жана хвана ръцете й и ги задържа в своите. После промълви бавно, преследвана от натрапчива мисъл:
— Нямах късмет аз. Всичко ми вървеше наопаки. Съдбата ме преследваше жестоко.