Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
— Абсолютно нищо, мамо, ще се забавлявам с приятели, това е естествено за възрастта ми.
Жана не намери подходящ отговор, а когато остана сама в каретата, странни мисли нахлуха в главата й. Тя не познаваше вече своя Пуле, някогашния малък Пуле. За пръв път забеляза, че той е голям, че не е вече нейн, че ще живее свой живот, без да се занимава с тях, старите. Струваше й се, че за един ден той се е преобразил. Как! Нима този силен брадат юноша с изявена воля бе нейният син, клетото й малко дете, което я караше по-рано да разсажда салати?
В продължение на три месеца Пол идваше да вижда близките си само от време на време, постоянно обзет от очевидното желание да си тръгне по-скоро, като всяка вечер гледаше как да спечели някой час. Жана се безпокоеше, а баронът постоянно повтаряше, за да я успокои:
— Остави го. Та той е на двадесет години.
Но една сутрин някакъв зле облечен възрастен човек попита с немски акцент:
— Госпоза виконтесата? — След много церемониални поклони той измъкна от джоба си измърсен портфейл и заяви: — Имам една книзка за вас — и й подаде разгънато парче омазнена хартия.
Тя прочете листа, препрочете го, погледна евреина, прочете още веднъж и попита:
— Какво означава това?
Човекът обясни раболепно:
— Сте ви каза. Вас син имасе нузда от малко пари и понезе знаех, це вие сте добра майка, саех му нестицко.
Тя цяла трепереше.
— Но защо не е поискал от мене?
Евреинът й обясни надълго и нашироко, че това било дълг от игра на карти и трябвало да се изплати на другия ден преди обед, а понеже Пол не бил пълнолетен, никой нямало да му заеме и „цестта му стесе да се компрометира“ без любезната услуга, която той оказал на момъка.
Жана искаше да извика барона, но не можеше да стане, вълнението я беше парализирало. Най-сетне тя каза на лихваря:
— Бъдете така любезен да позвъните.
Той се поколеба, страх го беше от някаква примка. Смотолеви:
— Ако преца, сте дойда друг път.
Тя поклати отрицателно глава. Той позвъни. Зачакаха безмълвни един срещу друг.
Щом баронът дойде, веднага разбра каква е работата. Разписката бе за хиляда и петстотин франка. Той плати хиляда и каза на човека, като го гледаше право в очите:
— И слушайте, повече да не ми се мяркате пред очите!
Евреинът поблагодари, поклони се и изчезна.
Дядото и майката заминаха незабавно за Хавър. Като пристигнаха в колежа, узнаха, че от един месец Пол не бе стъпвал там. Директорът бе получил четири писма, подписани от Жана, с които тя го уведомяваше за неразположението на сина си и след това за хода на болестта му. Всяко писмо бе придружено от медицинско свидетелство, всичките подправени, разбира се. Поразени, те стояха и се гледаха един друг.
Директорът, огорчен, ги заведе в полицията. Майката и дядото преспаха в хотела. На другия ден намериха младежа при една държанка в града. Дядо му и майка му го отведоха в „Тополите“, без да разменят ни дума по целия път. Скрила лице в кърпата си, Жана плачеше. Пол гледаше равнодушно полето.
В продължение на една седмица се разкри, че през последните три месеца той бе направил петнадесет хиляди франка дългове. Кредиторите не се бяха явили по-рано, защото знаеха, че той скоро ще стане пълнолетен.
Не му поискаха никакви обяснения. Искаха да го спечелят с кротост. Хранеха го с деликатеси, галеха го, глезеха го. Беше пролет. Въпреки страховете на Жана наеха лодка в Ипор, за да се разхожда на воля в морето. Не му даваха кон, за да не иде в Хавър.
Той прекарваше дните в безделие, раздразнителен, а понякога и груб. Баронът се безпокоеше за недовършеното му образование. Жана полудяваше при мисълта за нова раздяла, но все пак се чудеше какво да прави с него.
Една вечер той не се прибра. Узнаха, че е тръгнал е лодката заедно с двама моряци. Майка му, извън себе си от страх, слезе гологлава чак до Ипор през нощта.
Няколко мъже чакаха на плажа завръщането на лодката. Далеч в морето блесна светлинна. Лодката се приближаваше, полюляваше се. Пол не беше в нея. Накарал бе да го отведат в Хавър.
Полицията го дири напразно, не можаха да го намерят. Момичето, което го бе приютило първия път, също бе изчезнало безследно, като си продало вещите и платило наема. В стаята на Пол в „Тополите“ намериха две писма от тази блудница, която изглеждаше безумно влюбена в него. Тя споменаваше за пътуване в Англия, казваше, че намерила необходимите средства.
Тримата обитатели на замъка заживяха безмълвни и мрачни в адски душевни терзания. Косите на Жана, и без това сиви, сега побеляха. Тя се питаше наивно защо съдбата я наказва така.
Получи писмо от абат Толбиак:
„Госпожо, божията десница тегне над вас. Вие му отнехте детето си. Той ви го взе на свой ред и го хвърли в ръцете на една уличница. Няма ли да прогледнете при тази поука на небето? Безкрайно е милосърдието на всевишния. Може би той ще ви прости, ако коленичите пред него. Аз, скромният негов служител, ще ви отворя дверите на неговия храм, ако дойдете да почукате на тях.“