Избрани творби (Един живот, новели и разкази)

Той й бе писал! Не бе я забравил! Жана съвсем не обърна внимание на това, че й иска пари. Ще му пратят, щом няма! Какво значение имат парите! Той й бе писал!

Тя се затече разплакана да занесе писмото на барона. Извикаха и леля Лизон. Прочетоха отново дума по дума това листче, което им говореше за него. Обсъдиха всеки израз.

Минала внезапно от пълна безнадеждност към упоителна надежда, Жана бранеше Пол:

— Той ще се върне, ще се върне, щом пише.

Баронът, по-трезв, промълви:

— Все едно, той ни напусна заради тази продажница. Значи, я обича повече от нас, щом не се поколеба да го направи.

Мигновена жестока болка прониза сърцето на Жана и у нея тутакси пламна омраза срещу любовницата, която й беше откраднала сина. Нестихваща, дива омраза, ненавист на ревнива майка. Дотогава цялата й мисъл бе съсредоточена в Пол. Почти не й идваше на ум, че една никаквица е причина за неговите блудства. Но внезапно забележката на барона извика образа на съперницата, разкри й нейната съдбоносна власт. Тя почувствува, че между нея и тази жена почва ожесточена борба и разбра, че би предпочела по-скоро да загуби сина си, отколкото да го дели с другата.

И цялата й радост се стопи.

Изпратиха петнадесет хиляди франка и в продължение на пет месеца не получиха никакво писмо.

После дойде пълномощник на Пол, за да уреди подробностите по наследството на Жюлиен. Жана и баронът признаха без спор всички сметки, отказаха се дори от правото на ползуване, което се пада на майката. Пол се прибра в Париж и получи сто и двадесет хиляди франка. Той написа през следните шест месеца четири писма, в които накъсо ги осведомяваше за себе си и накрая ги уверяваше студено в обичта си: „Работя — твърдеше той, — създадох си положение на борсата. Надявам се да дойда да ви целуна някой ден в «Тополите», скъпи мои.“

Не казваше ни дума за любовницата си, но това мълчание бе по-красноречиво, отколкото ако бе писал четири страници за нея. Жана чувствуваше в ледените писма да се таи онази жена, вечната неумолима неприятелка на майките — любовницата.

Тримата самотници обсъждаха какво да сторят, за да спасят Пол. Не изнамериха нищо. Да отпътуват за Париж? Имаше ли смисъл?

Баронът казваше:

— Да го оставим да изживее това увлечение. Той сам ще се върне при нас.

Животът им бе плачевен.

Жана и Лизон ходеха заедно на църква, тайно от барона. Доста дълго нямаха писмо, докато една сутрин едно отчаяно известие ги ужаси.