Пиратът (С черен лъв на мачтата)

Може би щяха да си разменят и други остроти, ала събитията отклониха вниманието им. Отначало стъписани от смъртта на капитана си, пиратите на ди Буенафортуна постепенно се съвзеха. Един — Кривич разпозна гласа на Диего — извика:

— Убиха капитана ни!… Да отмъстим за него…

Разнесоха се и други гласове, които обаче не призоваваха непременно за отмъщение. Повечето се подканваха с изрази като „Сам е и е тъпкан със злато…“

Кривич извади отново меча си, а със свободната си ръка изтика девойката зад гърба си. И така заотстъпва заднишком към дюната. А онези — стотина или двеста срещу един — с мечове или бойни брадви в ръце закрачиха подир него; навярно лекотата, с която бе сразил капитана им, ги бе стъписала, защото никой не бързаше да затича срещу самотния воин. Пръв го направи Диего. То му се и полагаше — нали на дромона бе втори след каталана. Той застана пред въоръжената тълпа и издигна меча над главата си.

— Напред, момчета!… Златото и девойката са наши!…

И понечи да хукне напред. Но само понечи — откъм дюната излетя черен облак стрели, който покоси предната редица на нападателите. Първата жертва беше Диего…

Веднага след стрелите откъм дюната потече лавина в жълто и кафяво. И докато пиратите на каталана се чудеха какво да предприемат, пленените допреди малко корабници от нефа се съвзеха първи и с вик за мъст се хвърлиха с голи ръце откъм тила им. Само да беше останал безучастен, Кривич положително щеше да присъствува на клане до последния човек. Нему обаче не липсваше нито самообладание, нито опит на началник — независимо дали военен или пиратски. С рязка повеля спря хората си и корабниците от пощенския неф, после на заповедта му се подчиниха и пиратите на ди Буенафортуна и сложиха оръжието. Кривич заповяда да бъдат навързани — удоволствие, което току-що освободените пленници на нефа не оставиха другиму…

Когато духовете се поуспокоиха, Кривич отново пое положението в ръцете си. Заповяда да погребат каталана там, на пясъка; трябва да не му е липсвало чувство за хумор, щом нареди да поставят кръст на гроба му и на него да напишат „Тук почива Добрата Сполука“… После попита за комита на нефа. Оказа се, че белокосият началник бе плавал без комит, или по-скоро — че бе изпълнявал и неговата длъжност. Имаше само кръмчия, но за него се виждаше, че няма качества да застане на командната площадка на една голяма катарга…

— Началник ще ви бъде ей този човек — Кривич изтика пред себе си Тихо. — Първо ще издърпаме всички заедно на ръце нефа с кръмата към сушата, за да не го залее някое вълнение. Пленниците — в трюма на каталанския дромон, там вече ги чакат десетина техни другари. Ще отплавате с дромона към Месемврия… Не, не към Месемврия, там нямат сили да спасят от потъване нефа. Ще поемете на север и ще се приберете във Варна. Пленниците — на кефалията. Той и севастът203 на Варна да определят онази казън, която са заслужили с престъпленията си; тъй или иначе са нападнали български кораб и са убили български корабник. За нефа ще съобщите на корабните войски — нека те се погрижат за спасяването му. Ще ви предам и тленните останки на вашия началник. Погребете го във Варна по християнски и с цялата почит, която този доблестен мъж заслужава. А за сигурността на Тихо ще се погрижите вие — не вярвам Драголюб да го затвори като пират, но знае ли човек… — Някои от освободените корабници на нефа се опитаха да му благодарят, но той ги спря с властен жест. — Аз съм само един презрян пират — каза и с ъгълчетата на очите си видя как лицето на Благовеста пламна в огън, — за хора като мене единствената благодарност е малко сапун на въжето, когато ни бесят. — После продължи пак с тона на опитния началник: — Без повече приказки! Всички на нефа. Само ти, Сръдане, вземи една ладия и отведи, хм, благородната ми и тъй признателна гостенка на „Кротушка“. Настани я в моята каюта и смушкай кока204 да й приготви нещо разхладително за пиене. Сигурно се нуждае от това.