Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
Те потеглиха вкупом през дюната. Корабниците от нефа подкараха доскорошните си пленители, които се бяха готвили да ги разпродадат по робските пазари — „задължение“, което за нищо на света не биха отстъпили другиму.
XXIII. Изненадите на морето понякога имат човешки имена
Благовеста не знаеше каква точно ще бъде съдбата й, но нещо вътре в нея й подсказваше, че няма основание да се страхува — нито за живота, нито за честта си. Наистина отначало я смущаваше, че я бяха затворили в тази тясна каюта, стените на която бяха почти напълно покрити с накачени по тях морски карти — в нея се чувствуваше като пленница. Наистина готвачът на галерата й носеше тук храна и питие, понякога надникваше при нея Сръдан, човекът с огромния белег, разполовяващ лицето му, с когото донякъде се бяха сприятелили, докато плаваха в лодката от брега до кораба, но и той само разменяше няколко думи с нея и отново я оставяше затворена между четирите стени на каютата.
Затворена ли? Изведнъж на Благовеста й мина през ума, че нито веднъж не бе чула щракване на ключалката зад гърбовете на Сръдан или на кока. Хрумна и да провери. Полека натисна бравата и вратата без никакво затруднение се отвори. Какво значеше това? Можеше ли да смята, че не е затворница и че стига да иска, би имала възможност да излезе на палубата? Девойката отново реши да опита. Прекрачи навън и внимателно затвори вратата зад гърба си. Никой не й кресна, никой не я натика обратно в каютата, която, ако не бяха картите, би могла по строгост да се сравни с монашеска килия. Господи и света Богородице, ами че тя била свободна!…
Благовеста почака очите й да привикнат към ослепителния блясък на слънцето и на морската повърхност, после се огледа. Намираше се в задния, кръмовия край на онази пътека, която на всички кораби се проточваше по цялата им дължина до носа между двете редици на галоерите. Приблизително по средата на пътеката се бе изправил Сръдан и с висок, отчетлив глас управляваше ударите на веслата. „Раааз… двааа… Раааз… двааа…“
Комитът с нищо не издаде да я е забелязал и това отново подтикна любопитството й: действително ли беше свободна на палубата на тази пиратска галера или просто, улисани в работата си, никой не я бе зърнал, за да я върне в затвора й? Окуражена от първите си опити, девойката се престраши сама да се натика в очите на пазачите си. Пристъпи по пътеката и застана до Сръдан.
— Това зад гърба ни не е ли Месемврия… — тя се поколеба как да се обърне към човека, и додаде: — … чичо Сръдане?
Като я чу, Сръдан Белязания избухна в смях.
— Какъв чичо съм ти аз, Благовесто? Ако баща ти те чуеше отнякъде да наричаш чичо един пират, щеше да му се пукне сърцето… — Той надмогна усмивката си. — Да, отминахме Месемврия. Не знаех, че се интересуваш от местата по крайбрежието, иначе сам щях да те поканя навън. Пък ако искаш, застани на носа. Оттам се вижда най-добре… е, ако не броим наблюдателницата на мачтата и площадката на началника, разбира се.
Тя проследи накъде й сочи той и за миг й се стори, че премалява. Защото „площадката на началника“ не бе нищо друго, освен плоският покрив на каютата, където я бяха настанили. И на тази площадка, прав и с ръце на въжената оградка, стоеше Кремен-Кривич. Какво излизаше, Божичко? Той, който днес толкова пъти запрати в лицето й това нейно „презрян пират“ от предишната им среща, сега всъщност я бе следил от първата й крачка на палубата. И й бе отмъстил и за „презрения пират“, и за вълците и самката, като се бе държал към нея като към гостенка, а не като към пленница…
За да не се забележи смущението й, Благовеста послуша комита и отиде на носа. Оттам наистина се виждаше по-добре, но не така, както преди време от палубата на нефа. Тя се замисли и лесно откри причината: нефът бе плавал близо до брега и от борда му се бе виждала всяка подробност по крайбрежието, докато такова плаване бе опасно, пък и ненужно за един пиратски кораб.