Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— О, да. Дойде времето да влезем в любимия ви град.
Инеб пак заподскача.
— Чудесно! О, ще е такова празненство! Живите, мъртвите, всички ще са там!
— Работата на Корбал Броуч приключи — каза Бочълайн. — Сега започва моята…
Инеб Коф не искаше да пропусне това. В никакъв случай.
Сторкул Пърдж се изправи, олюля се и каза малко замаяно:
— Бардакът на Хурла. Ще се отвори отново за работа. Хурла умря, но това не би трябвало да има значение. В смисъл голямо. Клиентите ѝ няма и да забележат разликата. Стаята ми още е там — чакат ме. О, да побързаме!
Явно булото на цивилизацията е доста тънко, отбеляза Емансипор. Толкова лесно се беше разкъсало и разкрило чакащата отдолу поквара. Чакаща, както винаги правят такива неща, първия намек за вълнение. При все това вихрещата се анархия беше гледка, която си струваше да се види. Огромното открито пространство пред двореца беше пълно с фигури, повечето от които злокобно мъртви и в ужасни състояния на развала. Което като че ли не беше кой знае какво неудобство, както залитаха насам-натам и размахваха прашни бутилки в костеливите си ръце, а по краката им се изливаха доста по-различни и неприятни течности. Една жена се беше проснала на стъпалата на двореца, дърпаше дим на ръждивец от наргиле и димът след това се къдреше през изгнилите дупки на гърдите ѝ. Отдавна умряла проститутка гонеше съвсем жив мъж през тълпите и си искаше отдавна дължими пари за минала услуга. Крясъците ѝ изпълваха въздуха.
Граждани се биеха с мъртвите си близки по всевъзможни поводи и труповете обикновено се справяха по-зле, тъй като живите можеха да късат ръце и да трошат пищяли, което изглеждаше невъзпитано да го прави човек на близки, все едно дали го заслужават, или не. Но след като задръжките за всякакви желания и страсти бяха отприщени, вихрещата се на площада война беше напълно разбираема.
Все пак, зачуди се Емансипор, застанал на горната площадка на дворцовото стълбище, всичко това бе някак доста… внезапно. Вдигането на мъртвите, здрави и нездрави, като че ли не трябваше толкова лесно да разпали такъв хедонистичен пожар. Дали Бочълайн не беше направил още нещо, което да добави лютивина към сместа? Вероятно.
Още сгради се бяха подпалили и въздухът горчеше от дим и навята пепел. Емансипор помисли за миг какво да прави сега и накрая седна на грубия камък. Седна и зяпна озадачен безумната суматоха на площада.
Инеб Коф, Бочълайн и Сторкул Пърдж стояха на пътя пред градските порти, зяпнали нагоре към редицата нанизани на железни пръти хора на стената. Бяха оживели, но в същото време задържани от шиповете, и краката им се гърчеха и ритаха, петите им тупаха по камъните.
— Виждал съм танц — каза Бочълайн, — в една далечна земя, досущ като този.
— И онези танцьори ли бяха набучени на стена? — попита Инеб.
— Не, но като нищо можеше да са. И всъщност, както би могъл да каже слугата ми, трябваше да са били.
Инеб отново загледа ритащите. Някои бяха сложили ръце на кръста си.
— Разбирам го — каза демонът.
— Е — въздъхна Бочълайн, — никакви стражи не се виждат при портата, което предполага, че влизането ни няма да бъде затруднено. — Закрачи към отрупания със смет проход, после спря. — Но първо трябва да изпълня едно обещание. — Погледна отново нагоре към стената. — А, ето го и него. — Последва жест и Инеб Коф видя как един от танцуващите трупове се вдигна от набучилия го метален прът, после бавно се понесе надолу, като все още риташе с ръце на кръста.
Устата на трупа се отвори широко и той изкрещя:
— Не мога да спра! О, помогнете ми! Искам този пъклен танц да спре!
И някогашният крал Некротус най-сетне кацна на пътя и се свлече в канавката. Последва тупане и мятане на ръце и крака, след което мъртвешката глава се надигна и се люшна на мършавия врат.
— Скъпи кралю — каза Бочълайн, — свободен сте и ви каня да дойдете с нас. Влизаме в Куейнт.
Трупът се надигна и потрепери.
— Добре! Да. Искам главата на оня кучи син! Искам да я откъсна и да я ритам по улицата. О, хайде да посетим скъпия ми брат, да, да побързаме!
— Изглежда — каза Бочълайн, след като ги поведе през портата, — че много от сегашната тъкан на благоприличие се е протрила във вашия град, скъпи кралю. Не, направо се е раздрала и това изобщо не е по моя вина. Радвам се да открия въпросното доказателство за собствените ми драгоценни убеждения.
— За какво… говориш? — попита с пиянски глас Сторкул Пърдж.
— Ами, ако преобразуваме метафората, говоря за това, че благочестието е само една тънка патина, направена достатъчно мътна, за да прикрива истинската природа на нашия вид, но все пак крехка и тънка.