Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Сегашното объркване на съществото нямаше никаква видима външна причина, което подсказа на Имид, че източникът на тревогите идва отвътре, някакъв особен пристъп на безпокойство в малкия му мозък. Може би преживяваше морална криза и това го караше да подскача и цвърчи толкова гневно.

За всичко беше виновен онзи проклет слуга, каза си Имид. Греяно вино, ръждивец и дъранг, истинско изобилие от забранени вещества и безразличието, с което ги поглъщаше, беше отнело дъха на Имид. Жесток като катерица беше този човек. Разсеял беше светеца на Славния труд и още по-лошо — накарал го беше да мисли за насилие.

До ушите му стигна приглушен шум, някъде откъм Великия храм на Богинята. Тълпа. Далечни крясъци.

Катерицата замръзна и кривна глава. После побягна.

Врявата се усили.

Светецът леко се наведе и надникна по улицата.

Още писъци, пукот на счупени грънци, силен трясък… хора изпълниха пространството между сградите. Тълпа. Прииждаше право към него.

Притеснен, Имид се надигна от стъпалото.

Стотина граждани, ако не и повече. Разкривени от ужас и паника лица, между тях — светци на Славния труд. И достойни. И монахини… какво беше това?

Изпълниха улицата. Бутаха се и газеха всеки който падне. Едно разплакано бебе се изтъркаля до долното стъпало точно под Имид и той го вдигна бързо миг преди ботушът на един достоен да стъпи върху него. Дръпна се, опря рамене във вратата и зяпна обезумялата тълпа.

А след нея вървеше Паладинът на Чистотата Инвет Лоут. Беше извадил меча си и лъскавата стомана святкаше; размахваше оръжието над главата си и крачеше все едно, че води парад. Или кара стадо овце.

— Слабаци! — ревеше Паладинът. — Бягайте, мръсна сган такава! Всички сте осъдени! Видях ви лицата! Подуших мръсния ви дъх! Нечисти сте всички! Никой няма да избяга присъдата ми!

Забеляза Имид и вече смълчаното бебе в ръцете му и ги посочи с меча си.

— Свидетели сте!

Имид зяпна. Бебето също зяпна. От покрива точно над тях катерицата и тя зяпна.

В другата ръка на Инвет имаше носна кърпа, с която Паладинът бършеше засъхнала кръв от лицето си. Очите му блестяха ужасно.

— Обявете се! Свидетели! Или понесете съдбата на Нечистите!

— Свидетели сме! — вресна уплашено Имид. Бебето благоразумно изгъргори.

Паладинът на Чистотата размаха триумфално меча и подкара стадото си напред.

Нещо близо до Великия храм гореше, димът се виеше нагоре и се трупаше на тъмни, почти черни облаци.

Зад Инвет Лоут Имид с изненада видя Елас Сил — ситнеше крадешком към него.

— Елас…

— Тихо, глупако! Видя ли го? Полудял е! — Замълча. — Това бебе не е твое.

— Да съм казал, че е?

— Тогава защо го държиш? Не знаеш ли колко е опасно това? Може да се наака, да се разреве или най-лошото — да се разшава!

— Някой го пусна.

— На главата ли си падна? — Приближи се и погледна. — Това петно… цицина ли е?