Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Уумф! — издиша огромното тяло при внезапния сблъсък.
Дивашкото връхлитане на Инвет Лоут беше спряно. Той се блъсна в отпуснатите гънки плът, след което отхвърча назад и тупна по задник. Примига и от носа му пак швирна кръв.
— Боли! — изхленчи тънък глас.
Паладинът скочи на крака, притиснал кърпа до лицето си. Можеше да го заобиколи това! Имаше меч. Сечеш, кълцаш, мушкаш, дялаш и режеш на две! И Инвет Лоут изрева и вдигна високо меча си.
На двайсетина крачки напред на голямата колкото бъчва безформена топка, която беше потното лице на Наусео Мързела, се изписа ужас и демонът изпищя.
И се дръпна, като едва отбягна връхлитащия меч.
Желязото издрънча в камъните.
Изпаднал в паника, Наусео Мързела се хвърли напред, надигна туловището си и докопа Паладина, преди да е успял да замахне отново. Изпънатата мазна кожа се хлъзна над Инвет Лоут в отчаяна прегръдка. Пори с поникнали от тях къдрави косми, плътта около тях възпалена и настръхнала като малки вулкани, се притиснаха безмилостно в борещия се Паладин и блъвнаха лава от воняща гной.
Наусео натика гърчещия се човек под дясната си мишница.
Където обитаваха всевъзможни кошмари.
Инвет Лоут не можеше да диша. Но и нямаше нужда да диша! Той беше Паладинът на… на… задушаваше се! Преглътна в месестата тъмнина, мокри косми се хлъзнаха по лицето му като червеи, пъпки се пръскаха, цепнатина по кожата се разшири и блъвна стара мазна пръст по устните му… о, вкусът, какво беше това? За какво му напомняше? Извара?
Извара. Последната съзнателна дума на Инвет Лоут изхлипа ужасено в ума му.
— Дай ми това бебе!
Имид Фактало се присви назад, стреснат от змийския съсък. Бебето в ръцете му беше млъкнало, изведнъж ококорило очи.
— Дай ми го!
Имид изгледа накриво Гръмогласната монахиня. Публичният им спор се беше сгромолясал до жалки злобни обиди, които макар да забавляваха тълпата, бяха съвсем безполезни. Доста странно последствие от словесната размяна бе това, че облеклото на монахинята се беше раздърпало. Дори воалът ѝ бе започнал да се смъква от единия край и оголваше половината от изкривената ѝ от омраза уста.
Уста, в която Имид видя изпилени зъби. Изпъна обвинително пръст към нея и викна:
— Тя има изпилени зъби! Иска бебето! Тя е канибал!
Тълпите са непредсказуеми зверове, особено след нощ на неописуемо страдание. Сред тази можеше да се намерят майки, изгубили децата си в Храма от монахини точно като тази. С жадното ѝ ръмжене и острите като на акула зъби. За обвинението, извикано от Имид Фактало, бе нужен миг тишина, докато свърши работата си, време достатъчно, за да се наместят разните ужасни подробности.