Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:

СЛЕДВА КРЪВЖителите на пристанищния град Печалния Молл са обзети от трескава паника: по улиците дебне зъл убиец. И както може да се очаква при прочутия лош късмет на Емансипор Рийзи, бившият му вече работодател е последната жертва. Но двама наскоро пристигнали непознати са поставили обява на Рибарския площад. Вонящото на смъртна магия съобщение: „Търси се прислужник. Пълно работно време. Включва пътуване“. Дали късметът на Рийзи няма да се обърне?ПОДВЕТРИЯТА НАКРАЙ СМЕХАСлед пребиваването си в Печалния Молл магьосниците Бочълайн и Корбал Броуч — и новият им прислужник Емансипор Рийзи — се отправят в открито море на борда на „Сънкърл“. Уви, в трюма има повече багаж, отколкото екипажът се е спазарил… И оживяват безобразни ужасии. За некромантите и слугата им това е само поредната неспокойна нощ от едно безкрайно пътуване.ЗДРАВИТЕ МЪРТЪВЦИВъзторженото увлечение на град Куейнт към благонравието определено е вулгарно и граничи с бедствие. Никой не разбира това по-добре от двамата непоколебими защитници на всички лоши неща — Бочълайн и Корбал Броуч. Тъй че двамата чародеи и вмирисаният им на вредни вещества слуга се оказват въвлечени в заговор да доведат добродетелта до пълното ѝ дискредитиране. Защото има моменти, когато трябва да срутиш цивилизация в името на цивилизацията…За автора:Стивън Ериксън е археолог и антрополог, възпитаник на прочутия „Айова Райтърс Уъркшоп“. Първият му фентъзи роман „Лунните градини“ беляза началото на епическата му поредица „Малазанска книга на мъртвите“, призната за едно от най-амбициозните произведения на хилядолетието в областта на фентъзи жанра.Стивън Ериксън живее в Корнуол.От този вид епични разкази, които те карат да искаш още.Стивън ДоналдсънНеобикновено приятно… Ериксън е майстор в описанието на изгубени и забравени епохи, в заплитането на древна епика.Salon.comСтоя зяпнал от възхита пред „Малазанска книга на мъртвите“. Този шедьовър на въображението е може би върхът на епичното фентъзи.Глен КукУдивително мащабна концепция… великолепно написано… адски четивно.Адам РобъртсНаистина заслужава похвалата „епика“ — извисява се над всеки друг автор на фентъзи в днешно време.SF Site
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 88
Перейти на страницу:

— Уумф! — издиша огромното тяло при внезапния сблъсък.

Дивашкото връхлитане на Инвет Лоут беше спряно. Той се блъсна в отпуснатите гънки плът, след което отхвърча назад и тупна по задник. Примига и от носа му пак швирна кръв.

— Боли! — изхленчи тънък глас.

Паладинът скочи на крака, притиснал кърпа до лицето си. Можеше да го заобиколи това! Имаше меч. Сечеш, кълцаш, мушкаш, дялаш и режеш на две! И Инвет Лоут изрева и вдигна високо меча си.

На двайсетина крачки напред на голямата колкото бъчва безформена топка, която беше потното лице на Наусео Мързела, се изписа ужас и демонът изпищя.

И се дръпна, като едва отбягна връхлитащия меч.

Желязото издрънча в камъните.

Изпаднал в паника, Наусео Мързела се хвърли напред, надигна туловището си и докопа Паладина, преди да е успял да замахне отново. Изпънатата мазна кожа се хлъзна над Инвет Лоут в отчаяна прегръдка. Пори с поникнали от тях къдрави косми, плътта около тях възпалена и настръхнала като малки вулкани, се притиснаха безмилостно в борещия се Паладин и блъвнаха лава от воняща гной.

Наусео натика гърчещия се човек под дясната си мишница.

Където обитаваха всевъзможни кошмари.

Инвет Лоут не можеше да диша. Но и нямаше нужда да диша! Той беше Паладинът на… на… задушаваше се! Преглътна в месестата тъмнина, мокри косми се хлъзнаха по лицето му като червеи, пъпки се пръскаха, цепнатина по кожата се разшири и блъвна стара мазна пръст по устните му… о, вкусът, какво беше това? За какво му напомняше? Извара?

Извара. Последната съзнателна дума на Инвет Лоут изхлипа ужасено в ума му.

— Дай ми това бебе!

Имид Фактало се присви назад, стреснат от змийския съсък. Бебето в ръцете му беше млъкнало, изведнъж ококорило очи.

— Дай ми го!

Имид изгледа накриво Гръмогласната монахиня. Публичният им спор се беше сгромолясал до жалки злобни обиди, които макар да забавляваха тълпата, бяха съвсем безполезни. Доста странно последствие от словесната размяна бе това, че облеклото на монахинята се беше раздърпало. Дори воалът ѝ бе започнал да се смъква от единия край и оголваше половината от изкривената ѝ от омраза уста.

Уста, в която Имид видя изпилени зъби. Изпъна обвинително пръст към нея и викна:

— Тя има изпилени зъби! Иска бебето! Тя е канибал!

Тълпите са непредсказуеми зверове, особено след нощ на неописуемо страдание. Сред тази можеше да се намерят майки, изгубили децата си в Храма от монахини точно като тази. С жадното ѝ ръмжене и острите като на акула зъби. За обвинението, извикано от Имид Фактало, бе нужен миг тишина, докато свърши работата си, време достатъчно, за да се наместят разните ужасни подробности.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 88
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)