Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
Колонадата вече бе пълна с безцелно обикалящи трупове, макар да имаше някакво общо, безразборно почти стичане към външните врати. Емансипор подозираше, че скоро ще започнат да търсят живите си близки, защото това правеха обикновено немрящите, щом им се удадеше възможност. Да изрекат последни съжаления, злостни обвинения или празен хленч. Жалки в повечето случаи и само понякога — смъртно опасни. Все пак, реши Емансипор, малцина в Куейнт щяха изобщо да забравят тази нощ.
— В името на Бездната! — прошепна Имид Фактало. — Онзи мъж там определено не изглежда здрав.
Свита в сенките до него, Елас Сил изсумтя тихо, след което изсъска:
— Защото е мъртъв, идиот такъв!
Фигурата тътреше вдървените си като пънове крака на зигзаг през площада пред официалния вход на Великия храм. Откритото пространство бе затрупано със смет и осеяно с мръсни локви, но освен самотния мъртвец беше пусто. Някъде зад тъмното туловище на храма горяха сгради и искрящият дим се къдреше в нощното небе. Писъци и ужасени крясъци стигаха до тях от всички страни, от всяка улица и пресечка.
— Какво стана? — попита с разтреперан глас Имид.
— Опитай се да използваш малко този твой здрав мозък, глупако — сопна се Елас. — Това е по наша вина. Твоя и моя, Имид Фактало.
Той примига. Очите му зашариха насам-натам и накрая се спряха на нея.
— Но нали всички бяхме светци, всички! Ние бяхме просто тези, които занесоха парите! — Зяпна отново залитащия труп. — Изобщо не казаха нещо за, ъъ, за вдигане на мъртвите!
— Те са некроманти!
— Но как ще ни отърве това от крал Макротус?
— Шшт! Полудя ли? Нито дума повече за това!
Имид Фактало погледна бебето в ръцете си и прошепна:
— В името на Богинята! Какво направихме? Що за живот ще намери това дете тук?
— О, успокой се — каза Елас Сил. — Тези трупове рано или късно ще се разпаднат. После просто ще съберем парчетата… и ще ги заровим някъде.
— Мислиш ли — попита Имид, странно останал без дъх, — че всеки, който е умрял…
Елас Сил го погледна накриво.
— Тайни си имаш, а?
— Не! Нищо такова. Само, ами, майка ми… В смисъл, обичах си я много, разбира се. Но все пак…
— Не си очарован от идеята да я видиш отново ли? — Елас му се усмихна особено гадно и изсумтя: — И ти си мислиш, че имаш проблеми! Аз бутнах мъжа си по стълбите.
Имид я зяпна.
Тя се засмя.
— Не сме ли двамата съвършени светци, а?
Той погледна към площада.
— Мислиш ли… мислиш ли, че е там някъде?
— Защо да не е?
— Защо го уби?
— Пикаеше прав.
— Какво?
Тя го изгледа ядосано.
— Тъпо е, нали? Непрекъснато му казвах да избърше капака на чинията след това. Но правеше ли го? Никога! Нито веднъж! Най-после, ами, писна ми! Защо ме гледаш така? Беше оправдано, милостиво убийство всъщност. Представи си: мъж, който да не може да уцели! Унизително!
— Кое? Да не пикае прав или да не бърше?
— Бях си подготвила много аргументи, при това достатъчно валидни. Просто в случай, че стражата заподозре. Но те не се интересуваха, не и след като ги подкупих. Беше по времето на Некротус, разбира се.
— А, ясно.
— Виж, пътят е чист. Да вървим.
Надигнаха се от скривалището си и забързаха към площада.
Инеб Коф заподскача от крак на крак, без да откъсва очи от пожарите, окъпали в сияние коремите на облаците дим над града. Обърна се към Бочълайн.
— Усещам глад там вътре. Желание за… отдаване на страсти!
Магьосникът — беше скръстил ръце — кимна и рече:
— Това трябва да са нездравите мъртъвци.
Сторкул Пърдж вдигна глава замаяна.
— Но в Куейнт няма никакъв алкохол! Нито капка! И никакъв ръждивец и дъранг! Никакви курви, никакви заведения за комар!
Бочълайн ѝ отвърна с нещо като усмивка:
— Скъпа моя рицарке, наивитетът ви е очарователен. Колко ли подови дъски се къртят в момента, питам се? Колко отдавна заключени врати на мазета скърцат и се отварят? А когато живите видят какво са разкрили мъртвите им гости, всички онези добре скрити запаси, ами, дори светица като вас би трябвало да си направи правилните заключения.
Инеб Коф заподскача към Сторкул Пърдж и клекна до нея.
— Още винце?
Тя подаде чашата си и Порок наля, като внимаваше да не разлее нито капка, въпреки нарастващото си нетърпение да се върне по улиците на Куейнт, които скоро щяха да пощуреят. Щом приключи, вдигна глава и се огледа. Корбал Броуч го нямаше никакъв, а Бочълайн оправяше наметалото си и оглеждаше колко лъснати са ботушите му.
— Благословени магьоснико — каза Инеб. — Отивате ли някъде?
Мъжът го изгледа за миг и кимна.