Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— А можеш ли да му кажеш, че съм си тръгнала от работа малко по-рано?
— Възможно е и това да си направила.
Бях й дълбоко благодарна, затова не попитах какво точно искаше да каже.
След това напразно се опитвах да се върна към доклада за Сюзън Редмон. Не можех да се съсредоточа и да напиша едно смислено изречение. Днес трябваше да се занимавам с по-конкретни задачи. По възможност визуални.
Тъй като нямаше какво друго да правя, отидох отново до хладилната зала и взех прешлените на Джими Клапек, както и обезобразената плът, изрязана от гърдите и корема му, и ги поставих до костите на Сюзън Редмон. След това извадих ученическата снимка на Такийла Фрийман и полицейските снимки на Джими Клапек и Ти-Бърд Куерво и ги добавих към останалите неща на бюрото ми.
Стоях, вперила поглед в зловещата колекция, и се надявах да ме осени някакво провидение, когато Лараби влезе в кабинета ми, без да почука. Дойде до бюрото ми и се надвеси над мен.
— Изглеждаш ужасно.
— Сигурно съм хванала някакъв грип.
Усещах погледа на Лараби върху лицето си.
— Може да си яла нещо развалено.
— Може — съгласих се.
Лараби знаеше историята ми. Знаеше, че лъжа в момента. Не смеех да го погледна в очите. Исках да скрия вината си и факта, че се ненавиждах.
Продължи да стои заплашително надвесен над мен. Правеше го много сполучливо.
— Какво е всичко това?
Разказах му за Сюзън Редмон.
Лараби вдигна буркана и огледа внимателно двете парчета от обезобразената плът на Джими Клапек.
— Слайдъл е убеден, че всичко това е свързано по някакъв начин — казах и посочих към бюрото си. — Ако разрешим тези случаи, ще открием убиеца на Риналди.
— А ти май не си убедена?
— Той работеше и по двата случая.
— Риналди беше ченге.
И двамата знаехме какво означават тези думи. Засегнати от закона наркобарони. Затворници, заклели се да си отмъстят. Недоволни жертви на престъпления. Повечето от тях не правят нищо друго, освен да си мечтаят как ще си уредят сметките. Една малка, но опасна част от тях пристъпват към действия.
Лараби остави буркана и взе в ръка полицейската снимка на Ти-Бърд Куерво.
— Кой е този?
— Томас Куерво, еквадорски сантеро. Наел е къщата на Грийнлийф от Кенет Роузбъро. Наричат го Ти-Бърд.
— Къщата с казаните и черепите в мазето?
Кимнах.
— Лошото е, че Куерво е изчезнал. Или никой не знае, или не иска да ни каже къде се намира в момента.
Лараби разглежда снимката дълго време. След това каза:
— Аз знам къде се намира в момента.
24
Лараби ме поведе през хладилната зала, докато стигнахме до фризера. Там, в най-задната му част, до самата стена имаше една количка. Лараби дръпна ципа на найлоновия чувал и пред очите ми се показа един дълбоко замразен труп.
— Запознай се с труп на неизвестен мъж, номер 358–08.
Огледах внимателно лицето. Въпреки че беше променено и напълно загубило цвета си, а кожата беше ожулена на много места, това без всякакво съмнение беше лицето на Ти-Бърд Куерво.
— От колко време стои тук, във фризера?
Лараби погледна бележката, закачена за количката.
— От двайсет и шести август.
Съвсем очевидно Куерво не беше замесен в убийствата на Клапек и Риналди.
— Защо не знам нищо за този труп тук?
— Пристигна в деня, в който ти замина за Монреал. В този случай не се налагаше консултация с антрополог. Когато ти се върна, вече го бяхме замразили във фризера.
А пък аз нямах никаква причина да ходя там.
— Това е твоят човек, нали така?
Кимнах, обвих ръцете си около себе си, беше ми студено.
— Нещастният човечец е бил блъснат от един преминаващ линкс. Малко по на юг от гарата, на улица „Бланд“.
Лараби имаше предвид едно съвсем ново разклонение на електрическата железница, която обслужваше крайните квартали на Шарлот.
— Значи Куерво е бил блъснат от влака, така ли?
— При удара са били счупени двата му крака и тазовите кости. Не е имал документи в себе си, а и никой не го е потърсил.
— Провери ли пръстовите му отпечатъци? — Зъбите ми всеки момент щяха да затракат.
— Трябваше да го направим, но влакът го е влачил почти двайсет метра. Пръстите и дланите му бяха напълно разранени.
— Как се е случило?
— Машинистът е забелязал нещо на линията, дръпнал е аварийната спирачка и е подал звуков сигнал, но не е успял да спре. Когато влакът се движи с деветдесет километра в час, са му необходими не по-малко от двеста метра, за да спре напълно.