Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— Къде живее?
— Приятелчетата му не изгарят от желание да споделят тази информация, но според тях най-често спи по улиците.
— Имаш ли намерение да посетиш Линго?
— По-късно. Опитвам се да проследя стъпките на Еди и да разбера какво мога да открия за този нещастник Винс.
— Само доколкото е свързан с Клапек — допълних аз.
— Точно така.
— Нещо ново за Ейса Фини?
— Нищо не мога да направя, освен ако не открия димяща гаубица, скрита в гащите му. Утре ще се яви пред съдията по обвинението за притежаване на човешки останки, ще си плати гаранцията и ще го пуснат да си ходи.
— Какво мислиш за него?
Слайдъл изсумтя.
— Можеше да е красавец и жените да тичат след него, ако нямаше толкова пъпки по лицето.
Не обърнах внимание на тази забележка.
— А мислиш ли, че може да е убиец?
— Фини е вещер. Техният лагер е съвсем близко до мястото, къде открихме Клапек. Съседите съобщават, че е имало много шум и биене на барабани през нощта, преди да се появи трупът на хлапето. Един от тях твърди, че е видял форд „Фокус“ да напуска района доста след като всички останали са се разотишли.
Спомних си колата пред къщата на Фини в „Пайнвил“.
— Фини кара форд „Фокус“ — отбелязах аз.
— Не е необходимо да си гений, за да свържеш нещата. — Той отново стисна зъби и мускулите на челюстите му се опънаха. — Според мен е възможно приятелите на Фини, които се правят на вещици, да са ликвидирали Риналди.
— Защо?
— Беше научил твърде много неща за тях.
Понечих да отговоря, но Слайдъл рязко стана от стола.
— Рик Нелсън — заяви той и насочи дебелия си пръст към мен. — Ако махнем пъпките, Фини е абсолютно копие на Рик Нелсън. Само си го представи. Косата. Нахалната усмивка. Мръсно копеле.
— Искаш да кажеш, че Фини е склонният към насилие мъж, описан от Винс?
Слайдъл заобиколи бюрото ми и застана до мен. Разлисти страниците с бележките на Риналди.
РН-АК. ЧПТ. ТВ.
— Еди е имал предвид Рик Нелсън с акне. Той точно така би се изразил. Проклет да съм, ако не е така.
— Възможно е… — Никак не бях убедена в думите му.
— Какво? Описва Фини съвсем точно. Може би това ще бъде достатъчно, за да задържим копелето по обвинение в убийството на Клапек.
— Все пак бих проверила връзката с Ейкърн — пресякох възраженията на Слайдъл. — Виж дали Фини не си е резервирал билет и дали няма някакви връзки там.
— Да, добре.
И двамата замълчахме, вперили поглед в тайнописа на Риналди.
След няколко секунди усетих, че вниманието на Слайдъл е насочено другаде. Почувствах погледа му върху лицето си. Не вдигнах очи към него. Никак не ми се искаше да проведа разговора, който предчувствах, че предстои.
Вместо да направи някакъв коментар, Слайдъл извади един бележник от джоба си, надраска нещо, след това скъса листчето и го остави на бюрото ми.
— И приятелката ми страдаше много от тези вируси. Ако искаш, обади й се.
Чух стъпки. След това в кабинета ми настъпи пълна тишина.
Отново горещата вълна на срама заля лицето ми. Лараби знаеше. Слайдъл знаеше. Кой още беше разбрал какво се крие зад неубедителната ми история с грипа?
Четях бележката на Слайдъл, когато Лараби подаде глава през вратата на кабинета ми.
— Ела бързо. — Видя погледа ми и се спря. — Какво има?
— Слайдъл има приятелка.
— Не може да бъде.
— Верлийн… второто й име е нещо с У. — Пишеше се Уирзник.
— Е, това вече е изненада. — Лараби си спомни защо беше дошъл. — Линго отново се е разпенил.
— Боже Господи!
Последвах Лараби в стаята за почивка. По всички канали говореха за убийството на Риналди. Телевизорът беше включен на един от тях.
Линго държеше реч пред гробището. Около него на улицата полицаите издигаха прегради.
— … вече не е свято? Когато нарушителите на закона брутално убиват тези, които рискуват живота си за сигурността на града ни? Тези смели полицаи, които пазят домовете ни и бдят да не се случи нещо лошо на децата ни? Ще ви кажа какво е всичко това. Това е началото на края на благоприличието в обществото. Стоя тук, пред входа на „Шарън Мемориъл Парк“. Утре детектив Едуард Риналди ще бъде погребан тук. Беше на петдесет и шест години, трийсет и осем от които беше служил в полицията, обичан член на нашето общество и човек, дълбоко вярващ в Бога. Но детектив Риналди не е сам.