Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— О, Боже! — бях изненадана, че трупът на Куерво не беше в още по-лошо състояние.
— Бариерата е била спусната, светлинната и звуковата сигнализация са били включени, преди влакът да навлезе в гарата. Машинистът също е подал звуков сигнал.
— Машинистът бил ли е проверен? — чудех се как не съм чула нищо за този инцидент.
— В кръвта му не са открити нито алкохол, нито наркотици.
— И Куерво е бил жив, когато влакът го е блъснал?
— Със сигурност.
— Имаше ли някаква причина да се съмняваш, че смъртта е настъпила в резултат на случаен инцидент?
— Абсолютно никаква. Нивото на алкохола в кръвта на жертвата беше 0.8. Той легално ли пребивава в страната?
— Куерво е имал и американско, и еквадорско гражданство.
— Има ли роднини тук?
— Очевидно не. Живеел е сам на улица Грийнлийф и е държал магазин, наречен „Ла ботаника буена салуд“, малко встрани от булевард „Саут“. Имиграционните власти не разполагат с негов адрес нито тук, нито в Еквадор.
— Малко трудно ще е да издирим роднините му.
Лараби дръпна ципа на найлоновия чувал и излязохме в коридора.
Върнах се в кабинета си, позвъних на Слайдъл и му разказах.
— Проклет да съм!
— Да — съгласих се аз.
В следващите трийсет секунди чувах само телефоните, които звъняха някъде около Слайдъл.
— Днес сутринта направих проучване на околностите около пътя, който води до мястото, където е бил намерен трупът на Клапек. Нямаш представа какво има скрито в онези гори.
— Хайде, разкажи ми.
Въпреки че престоят във фризера беше поуспокоил треперенето ми и надигащата се буря в стомаха ми, започвах отново да се потя и да чувам бучене в ушите си. Изобщо не бях в настроение да си играя на въпроси и отговори.
— Лагер. И съвсем нямам предвид скаутски лагер, в който се карат канута, катерят се върхове и вечер се пеят песни край огъня. Имам предвид лагер сред гората, където вещиците и върколаците се събират и вият на пълнолуние.
— Последователите на уика ли имаш предвид?
— Точно така. А според съседите, които съвсем не са очаровани, че в задните им дворове се организират такива сборища, вечерта, точно преди да се появи трупът на Клапек, там е имало много хора.
Опитах се да го прекъсна и да попитам какво точно иска да каже, но Слайдъл продължи:
— Пеели, танцували и биели барабани.
— Всичко това може да няма никаква връзка с Клапек.
— Може. Просто приятели са се събрали да похапнат заедно. Искам да видя Куерво.
— Тогава ела тук.
За миг Слайдъл се поколеба, след това каза:
— Искам да погледнеш нещо, което Еди е написал.
Едва затворих и мобилният ми телефон иззвъня.
Обаждането идваше от район с код девет-едно-девет.
Ларк Тирел.
Вътрешностите ми, които и без това бяха в деликатно състояние, се свиха при мисълта за предстоящия разговор.
Току-що бях получила сертификат за работа от Американския борд по съдебномедицинска антропология, когато Тирел беше назначен за главен съдебномедицински следовател. Срещнахме се за първи път, когато работех за Бюрото за разследване в Северна Каролина. Тогава трябваше да идентифицирам и събера частите от труповете на двама наркопласьори, убити и разчленени от една рокерска банда.
Бях един от първите специалисти, които Тирел назначи като консултант, и въпреки че отношенията ни винаги са били приятелски, през годините много пъти сме били на различни мнения. В резултат на това разбрах, че шефът може да бъде рязък в изказванията си и изключително авторитарен.
Отпих малко вода от чашата на бюрото ми и след това предпазливо натиснах бутона на телефона.
— Доктор Бренан на телефона — започнах аз съвсем делово.
— Темпи, съжалявам да чуя, че не си във форма.
Тирел беше роден в крайбрежните части на Южна Каролина, в семейството на морски пехотинец. Самият той беше служил в морския пехотен корпус, преди да следва медицина, и говореше съвсем като Анди Грифит, само че във военен вариант.
— Благодаря ти.
— Разтревожен съм за теб, Темпи.
— Няма нищо, най-обикновен грип.
— Разтревожен съм за избухването ти пред Бойс Линго.
— Бих искала да обясня…