Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Райън не се обади.
Чарли не се обади.
Бърди повърна на килимчето пред банята.
Между електронните писма, телефонните обаждания, повръщането и сълзите чистех. Не само пуснах една прахосмукачка и позабърсах прах. Започнах настървено да почиствам основно къщата — внимателно изтърках мръсотията от плочките на банята, излъсках фурната на печката, смених филтрите на климатиците, размразих фризера, изхвърлих почти всичко от домашната аптечка.
Усилената физическа работа ме накара да се почувствам по-добре. Докато не спрях.
В шест часа стоях в блестящата си от чистота кухня, а мъката отново се надигаше и заплашваше да ме завладее изцяло. Бърди ме отбягваше и се беше покатерил върху хладилника.
— Така няма да се разберем, Бърд — заявих аз.
Котаракът ме изгледа продължително, явно прахосмукачката все още го притесняваше.
— Трябва да измисля нещо, което да оправи настроението ми.
От висотата на положението си Бърди запази мълчание.
— Китайско — сетих се аз. — Ще си поръчам китайска храна.
Бърди премести предните си лапи и подпря брадичката си на тях.
— Знам какво си мислиш — продължих аз. — Не можеш непрекъснато да си стоиш вкъщи и да се храниш от бели кутийки.
Бърди продължи да ме гледа безизразно.
— Точно така. Ще отида в „Боудинг“ и ще си поръчам любимите неща.
И точно това направих.
И всичко около мен се срина.
Въпреки че много обичам да ходя на ресторант, винаги съм смятала, че в храненето навън има социален елемент. Когато съм сама, ям пред телевизора с Бърди, сгушен до мен.
Но ходенето в „Боудинг“ в края на седмицата е нещо като традиция за хората от югоизточната част на Шарлот. В неделя вечер там винаги срещам познати физиономии.
И тази вечер не направи изключение.
За нещастие срещнах точно тези, които не бих искала.
Специалитетът на „Боудинг“ са мартинитата, особено за тези, които чакат да им донесат храната, поръчана за вкъщи. Не е точно според китайските традиции, но е така.
Когато влязох, видях, че бившият ми съпруг седи на бара и разговаря с някаква жена, седнала от дясната му страна. И двамата пиеха нещо, което ми заприлича на ябълково мартини.
Обърнах се бързо и понечих да си тръгна.
Твърде късно.
— Темпи, ти ли си? Ела при нас.
Пийт скочи от стола си и ме хвана за ръката, преди да успея да се измъкна през вратата.
— Трябва да те запозная със Самър.
— Не е най-подходящият…
Пийт ме повлече през ресторанта с широка усмивка на лице. Самър се беше обърнала и зяпаше към нас.
Беше по-зле, отколкото можех да си представя. Косата на Самър беше изрусена до бяло, гърдите й бяха с големината на плажни топки и едва се побираха в тясната блузка. Докато се запознавахме, тя собственически обгърна рамото на Пийт с ръка.
Поздравих ги за годежа и им пожелах всичко най-хубаво.
Самър ми благодари. Хладно.
Пийт продължаваше да се усмихва широко и очевидно не забелязваше хладината, която вееше от Самър.
Попитах ги докъде е стигнала подготовката за сватбата им.
Самър сви рамене и набоде парче ябълка с червена пластмасова клечка за коктейли.
Очевидно Господ се смили над мен, защото в този момент поръчката им пристигна.
Самър скочи от стола си като кукла на пружина. Грабна чантата си, измърмори: „Приятно ми беше“ и се отправи към вратата, като остави след себе си облак от някакъв парфюм.
— Нервна е — обясни Пийт.
— Без съмнение — отвърнах аз.
— Ти добре ли си? — Той внимателно се вгледа в лицето ми. — Изглеждаш уморена.
— Риналди беше убит вчера.
Пийт сбърчи вежди — обичайната му реакция, когато не разбираше нещо.
— Еди Риналди. Партньорът на Слайдъл.
— Убитото ченге, за което говореха по всички новини?
Кимнах.
— Ти познаваш Риналди много отдавна.
— Да.
— Беше ли там?
— Да.
— По дяволите, Темпи! Наистина съжалявам.
— Благодаря ти.
— Как си, държиш ли се?
— Да.
Успявах да изговоря само едносрични думи.
Пийт хвана ръката ми.
— Ще ти се обадя.
Кимнах. Опитах се да се усмихна. Страхувах се, че ако проговоря, болката, стаена в гърдите ми, ще изскочи навън. Зад мен хората продължаваха да разговарят. Вечеряха в компанията на приятели и се забавляваха.