Дяволски кости

— Каква изненада! И какво каза тя за останките на Сюзън Редмон?

— Каза, че когато семейството й тръгнало да се мести в Калифорния, тя решила, че е прекалено рисковано да опакова в багажа си човешките останки. Страхувала се да не би баща й да ги открие. Но и не е искала да ги остави в къщата. Затова ги дала на едно от приятелчетата си, което също си падало по готик. Хлапето се казва Мануел Ескрива.

Потях се обилно, чувствах, че отново ми се повдига.

— Никак не беше трудно да открия Ескрива. Излежава петнайсетгодишна присъда за притежание и разпространение на наркотици. По този повод вчера отидох до Централния затвор.

В едно отношение двамата със Слайдъл много си приличаме. Въпреки че сме съкрушени от смъртта на Риналди, никой не показа болката си пред другия. Но докато Скини беше продължил напред, аз направо се бях разпаднала. Бях зарязала разследването и за първи път в живота си не можех да изпълня академичните си задължения. Лицето ми и без това гореше, въпреки това срамът ме заля като гореща вълна.

— Ескрива е един малък, арогантен нахалник. Трябваше да го попритисна, докато накрая си призна, че е продал костите за петдесет долара.

— На кого ги е продал?

— На махленския шаман.

— На Куерво ли? — предположих аз.

— Няма на кого друг.

— Което означава, че единственото обвинение към Куерво може да бъде за незаконно притежание на човешки останки.

— Не съм толкова убеден. Ескрива твърди, че Куерво яко е затънал.

— Какво иска да каже с това? — слушалката лепнеше от пот в ръцете ми.

— И аз му зададох същия въпрос. А той така нахално ми се подхилваше, че ми идваше да го зашлевя. След това поиска нещо, което в никакъв случай не можех да уредя с директора на затвора. Нещата малко се поразгорещиха. И точно когато си тръгвах, той ми подвикна. Обърнах се. Продължаваше да се хили, а с ръцете си беше направил някакъв вуду символ. После ми викна: „Пази се от демоните, ченге.“

— Искаш да кажеш, че Ескрива е обвинил Куерво в поклонничество на дявола?

— Така мисля.

— Попита ли Ескрива къде може да е Куерво?

— Твърди, че от пет години не поддържа никаква връзка с него.

— Разпита ли го за Ейса Фини?

— Кълне се, че не го познава.

— Сега какво ще правиш?

Чух някакво раздвижване, след това гласът на Слайдъл започна да звучи приглушено, като че ли прикриваше слушалката с ръка.

— Преглеждам записките на Риналди.

— Все още ли са в теб? — учудих се, че бележките на Риналди не са били иззети от хората, разследващи убийството му.

— Вчера сутринта си направих фотокопия — гласът на Слайдъл зазвуча по-ясно, когато отдръпна устните си от слушалката. — Пътуването до Ралей ми отне по-голямата част от времето вчера.

Вероятно тези думи бяха само прикритие. Вчера аз също не бях в състояние да прегледам записките.

— Искам да си абсолютно сигурна, че черепът от Грийнлийф е на Сюзън Редмон. Голям гаф ще стане, ако черепът не съответства на костите в ковчега.