Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— Господин Линго е много сърдит.
— Той винаги е сърдит.
— Можеш ли да осъзнаеш какъв ужасен образ изграждаш пред обществото?
Тирел много обичаше риторичните въпроси. Предположих, че и този е един от тях, затова си замълчах.
— Имаме официален говорител, чиято отговорност е да поддържа връзки с медиите. Не мога да разреша на хората от персонала да изказват личните си мнения по случаите, върху които работят.
— Линго подстрекава хората, кара ги да се страхуват, за да се прави на герой.
— Той е общински съветник.
— Той е опасен за обществото.
— И ти смяташ, че като избухваш така пред медиите, ще успееш да го неутрализираш?
Затворих очи. Имах чувството, че клепачите ми са посипани с пясък.
— Прав си. Няма извинение за поведението ми онзи ден.
— Съгласен съм с теб. И така, обясни ми защо пренебрегна заповедта ми? — Никога не бях чувала толкова гняв в гласа на Тирел.
— Съжалявам — отговорих неуверено. — Не разбирам за какво говориш.
— Защо си дала информация на репортера, след като ти забраних изобщо да контактуваш с пресата?
— Какъв репортер?
Дочух шумоленето на хартия.
— Алисън Сталингз. И тази жена имаше нахалството да се обади в кабинета ми за потвърждаване на информация, която би трябвало да бъде поверителна. Темпи, знаеш, че когато става въпрос за дете, трябва да сме особено внимателни.
— Какво дете?
— Ансън Тайлър. Не мога да разбера как си могла да не проявиш никакво уважение — нито към починалото момче, нито към нещастното му скърбящо семейство.
Студена пот изби по челото ми. Нямах никакъв спомен да съм разговаряла с Алисън Сталингз.
Не си спомнях нищо от понеделника. Възможно ли е в алкохолното си опиянение да съм я потърсила, въобразявайки си, че така ще разсея погрешното схващане, че смъртта на Ансън Тайлър е свързана със смъртта на Джими Клапек? Да обясня, че обезглавеното тяло, намерено в река Катауба, няма нищо общо с обезглавеното тяло, изплувало от езерото Уайли? Нито пък с черепа, за който сега знаехме, че е на Сюзън Редмон.
А може би Сталингз ми се беше обадила? Затова ли бях изключила мобилния си телефон и го бях скрила в чекмеджето?
Тирел продължаваше да говори, гласът му звучеше сърдито.
— … това е сериозно нарушение. Пренебрегваш заповедите ми. Разпространяваш поверителна информация. Не може да не се обърне внимание на поведението ти. Трябва да се вземат мерки.
Чувствах се прекалено слаба, за да споря с него. Или поне да му кажа, че Сталингз не е репортер.
— Ще си помисля много сериозно какви трябва да бъдат мерките. Ще си поговорим пак съвсем скоро.
Оставих телефона на бюрото си с трепереща ръка. Допих водата. Довлякох се до стаята за почивка и отново напълних чашата си с вода. Изпих два аспирина. Върнах се обратно в кабинета си. Взех доклада по случая с Клапек. Върнах го обратно на мястото му. Не можех да мисля, главата ми се пръскаше от главоболие.
Седях така, без да мога да свърша нищо, когато Слайдъл се появи с мазен плик с пържено пиле в ръка. При други обстоятелства щях веднага да се нахвърля на пилето. Но не и сега.
— Изглеждаш все едно някой те е дъвкал, дъвкал и изплюл.
— Ти да не мислиш, че преливаш от жизненост?
Може да прозвуча грубо, но беше съвсем вярно. Лицето на Слайдъл беше сиво, под очите му имаше дълбоки сенки.
Слайдъл остави плика на шкафа с папките и се отпусна тежко на стола срещу мен.
— Може би просто трябва да се прибереш вкъщи и да се наспиш добре.
— Хванала съм някакъв вирус.
Слайдъл ме погледна така, както котка гледа мишка. Бях убедена, че надушваше виното в потта по кожата ми.
— Да — промърмори той. — Тези вируси са много гадно нещо. Къде е Куерво?
Заведох го до фризера. Зададе ми същите въпроси, които и аз бях задала на Лараби. Казах му всичко, което знаех.
Върнахме се обратно в кабинета ми. Миризмата на пърженото пиле направо ме задуши. Слайдъл бръкна в плика, извади едно бутче и започна да го яде. Мазнината се стичаше по брадата му. Едва се сдържах да не повърна.
— Сигурна ли си, че не искаш малко? — попита той с пълна уста.
Поклатих глава. Преглътнах.
— Какво искаше да прочета?
Слайдъл избърса ръцете си в салфетка, извади някакви листове от джоба си и ги хвърли на бюрото ми.
— Бележките на Еди. Тези копия са за теб.
Разгънах листовете и им хвърлих един поглед.