Дяволски кости

Телевизорът гърмеше на долния етаж.

Надигнах се в леглото, свалих краката си на пода и пробвах да се изправя.

Устата ми беше пресъхнала, цялото ми тяло беше обезводнено.

Добре. Не беше чак толкова зле.

Изправих се.

Кръвта нахлу в разширените кръвоносни съдове на мозъка ми. Имах чувството, че очите ми пулсират.

Отпуснах се назад. Възглавницата ми миришеше на бърбън и секс.

Мили Боже! Не можех да се изправя пред студентите си в това състояние.

Добрах се до лаптопа и изпратих съобщение до лабораторията и до асистентката ми Алекс, в което я помолих да даде на студентите теста върху костите и след това да ги пусне да си ходят.

Когато отново отворих очи, котарака го нямаше, а часовникът показваше осем часа.

С усилие на волята се изправих и се завлякох до душа. Ръцете ми трепереха, когато се опитах да разреша мократа си заплетена коса и да си измия зъбите.

Телевизорът продължаваше да гърми на долния етаж. По филмовия канал даваха „Голямото бягство“. Открих дистанционното и изключих телевизора.

По следите, оставени в кухнята, можех да разбера точно какво се беше случило. В умивалника бяха натрупани остатъци от замразена пица, опаковки от шоколад и солети. На плота стояха две празни бутилки от вино. Трета, полупразна, беше оставена на масата. До нея имаше винена чаша.

Изядох купичка корнфлейкс и изпих два аспирина с кафето си. След това повърнах.

Измих отново зъбите си, въпреки това вкусът в устата ми беше ужасен. Изгълтах цяла чаша вода. Взех един аналгин.

Както можеше да се предполага, и той не ми помогна. Знаех, че просто трябва да изчакам и да оставя организма ми да се справи сам.

Смачках кутията от пица. Едва сега мозъкът ми започваше да функционира.

Днес беше вторник. Не бях разговаряла с никого от неделя.

Въпреки че понеделник беше празник, сигурно все някой ме беше потърсил.

Набутах смачканата кутия в кофата за боклук и отидох до телефона.

Абсолютна тишина.

Проследих кабела до мястото, където влизаше в стената. Куплунгът беше измъкнат от розетката. Отидох да проверя апаратите в другите стаи.

Подвижната слушалка на телефона в спалнята беше завряна под захвърлените ми джинси. Оставила съм я така, докато съм говорила, и цялата система беше блокирала.

Аз ли я бях оставила там? Или Чарли?

Колко дълго съм била без телефон?

Включих отново телефона. Даваше свободно. Затворих го.

Къде е мобилният ми телефон? Набрах номера му от домашния си телефон.

Нищо.

След доста продължително търсене го открих на долния етаж, забутан в едно чекмедже на бюрото ми. Беше изключен.

Малко вероятно е Чарли да е направил това, помислих си аз, докато се чудех какво е подтикнало замъгления ми от алкохола мозък към тази постъпка.