Дяволски кости

Бях потресена. Какво се е опитал да предотврати Чарли?

Оставих храната на плота в кухнята, грабнах една диетична кола от хладилника и се отправих към лабораторията.

Движението на колата. Миризмите. Колата. За малко да повърна отново.

Добре. Ще страдам, докато организмът ми отново се върне към нормалното си състояние. Това е цената, която трябва да платя.

Единственото добро нещо в цялата ситуация беше, че всичко се бе случило у дома. Не бях наранила никого. Не бях се забъркала в нещо по-сериозно от малко неочакван секс със старо гадже от гимназията.

За съжаление се оказа, че предположението ми не е вярно.

Спомняте ли си коментара ми за понеделниците в моргата? Във вторник, след няколкото почивни дни, работата беше двойно повече.

И тримата патолози бяха на работните си места, а на таблото видях, че са пристигнали осем нови трупове. Тъй като трупът на Риналди не беше между тях, предположих, че някой от тримата — Лараби, Сиу или Хартигън, е дошъл предишния ден и е направил аутопсията. Като се имат предвид обстоятелствата, реших, че най-вероятно шефът е свършил тази работа.

Отново ме обзе чувство на вина. Докато аз, в пристъп на самосъжаление, унищожавах мозъчните си клетки, другите бяха продължили до си вършат работата.

Отправих се директно към хладилната зала и извадих оттам черепа и бедрените кости от казана на Куерво и мандибулата, която бяхме намерили в къщата на Фини. Тъй като и двете аутопсионни зали бяха заети, постлах един найлон на бюрото си, поставих останките върху него и добавих към тях зъбите, взети от ковчега на Сюзън Редмон.

След два часа приключих работата си. Всички зъби съвпадаха. Всички подробности по отношение на възраст, пол, расова принадлежност и състояние на костите съвпадаха. Измерванията, които извърших в гробницата, бяха съпоставими с измерванията на черепа. Фордиск 3.0 беше съгласен с мен. Ако се наложеше, можех да направя сравнение на ДНК пробите, но бях напълно убедена, че черепът, мандибулата и останките от ковчега принадлежат на един и същи индивид.

От време на време виждах Хоукинз или госпожа Флауърз да минават покрай отворената врата на кабинета ми. В един момент Лараби спря, погледна ме странно и отмина. Нито един от тях не се престраши да влезе.

Вече пишех доклада си за останките на Сюзън Редмон, когато госпожа Флауърз ми се обади, за да ми съобщи за позвъняването, което очаквах с ужас. Доктор Ларк Тирел, ръководител на съдебномедицинските следователи в Шарлот, се обаждаше от Чапъл Хил.

— Дали е възможно да му кажеш, че не съм тук? — попитах аз.

— Възможно е — каза тя много официално.

— Днес не се чувствам много добре.

— Изглеждаш поотслабнала.