Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
Започнахме да живеем по новия график и настроението ми се подобри. Все пак не беше толкова скучно, а и напредъкът проличаваше ясно. Към края на първия месец си отидоха три килограма и половина и макар че все така затваряше очи, когато стъпваше на теглилката, Дана проявяваше най-жив интерес към числата на ежедневния минус, които й съобщавах. Освен това тя наистина се оказа способна ученичка и бързо напредваше в спортинга. Пътуванията ни до клуба винаги преминаваха в условия, близки до бойните: Дана седеше в колата напрегната и мълчалива, чупеше пръсти и накъсваше буквално на парчета носните си кърпички, в клуба слизаше от колата след дълги увещания, а след края на тренировката и храненето гледаше по-бързо да си тръгнем. Но с всеки изминал ден необходимостта от продължително убеждаване намаляваше, а разходката, която я карах да прави преди тръгване обратно, ставаше — макар и с минутка — по-продължителна. С една дума, успехите бяха налице. Дори тъжното погребение на собствената ми репутация някак се позабрави. Отначало реших, че ако срещна друг познат, ще кажа, че Дана е по-малката сестра на настоящето ми гадже. Или че е моя собствена братовчедка, например втора братовчедка. Или че работя в службата за безопасност при голяма фирма и Дана е дъщеря на шефа ми, или дори на самия собственик, която са ми поверили да придружавам за тренировките. С една дума, имаше варианти, но всички те се препъваха в един и същ камък: какво би станало, ако за това ме попитат пред Дана? Лъжата веднага ще се разкрие. Но не това би било най-страшното. Страшно би било друго: Дана да разбере, че лъжа, защото ме е срам да кажа истината, и нейното изкривено съзнание да интерпретира нещата сякаш аз се срамувам не от своето положение, а конкретно от нея, Дана Руденко, защото тя е отвратително дебела и тромава. Тогава всички мои старания ще отидат на вятъра.
Продължавахме да ходим в клуба и тъй като вече не срещах никакви познати, усилията ми за измисляне на легенда бързо секнаха. Но се отпуснах твърде рано. Сред хората, които ме познаваха, се намериха такива, които незнайно защо бяха станали рано и бяха дошли да стрелят в десет сутринта.
За втория сблъсък аз се оказах готов, ако не материално (в смисъл, че не бях се спрял на легенда), поне морално, като бях решил да извлека от ситуацията максимална полза поне за Дана. И когато по време на закуската ни в ресторанта при нас спряха двама от бившата ми компания, аз не се отделих с тях, за да говорим насаме. Напротив, казах:
— Запознайте се, това е Богдана.
Е, да, садист съм. Знам това. Но знам и друго: без болка и без травми няма резултат. Ако искаш да постигнеш нещо — бъди готов да те боли, да се страхуваш и да ти е тежко. Сладки са само курабийките, от които се дебелее, а безплатно е сиренето в мишия капан. За всичко се плаща. И щом задачата ми е да върна Дана към пълноценен живот, ще трябва да плащаме сметката заедно, а не аз сам.
Дана съвсем се притесни — не беше очаквала такъв обрат и не знаеше как да се държи. Момчетата се подхилваха гнусно (или на мен ми се стори така?) и гледаха от упор момичето — явно бяха се виждали със Стас и от гадните им очички буквално струеше цинично любопитство. Странно, улових се в мисълта, че по-рано те ми бяха харесвали, бяха ми изглеждали доста умни и весели момчета и с удоволствие прекарвах времето си в тяхната компания, а сега мислех за тях с ей такива лоши думи.
Най-сетне тя смотолеви:
— Здравейте.
Аз се ободрих и реших да продължа:
— А това са Алексей и Фьодор. Алексей, мисля, нищо не прави, живее от парите на татко си. Фьодор пък е картоиграч мошеник. Знаеш ли какво е това, Дана? Човек, който умее да мами на карти и печели пари от доверчиви хора. Разбираш ли, Дана, човекът вярва в неговата почтеност и сяда да играе с него, а той го мами. Ей така, ловко, красиво. Големи кинти печели!