Всичко наопаки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Преступления правильной жизни #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Всичко наопаки». Краткое содержание книги:
— Защо отиваме там? — ужасена прошепна тя, като ме дръпна за ръкава.
— Втората закуска — поясних кратко.
— Хайде да ядем вкъщи — примоли се Дана. — Моля ви се. Да си вървим.
Но аз бях непреклонен. И въпросът не беше само в моята задача строго да спазвам режима й. Просто си спомних вкуса на миналия живот, когато ходех по скъпи клубове и се чувствах богаташ. Тук ми харесваше всичко, миришеше на пари, на солидност, на престиж, така че ми се искаше да постоя повече време. Да седна на мекото диванче, да протегна крака, да пийна хубаво кафе, да хапна красиво сервирана закуска. После да платя с кредитна карта (всичко като при богатите!) и чак след това красиво да си тръгна със скъпа кола с шофьор. И нищо, че този живот не е съвсем мой, че е платен от татенцето. Ще дойде време, когато ще се върна в него. Непременно ще се върна.
— Вкъщи ще обядваш. А сега трябва да хапнеш нещо съвсем леко. Избери място.
Дана избра диванче в ъгъла (можеше ли да се предположи друго!) и седна с вид на обречена на смърт жертва. Тримата посетители не ни обръщаха ни най-малко внимание, никой не се обръщаше, не я сочеше с пръст, не клатеше укорително или смаяно глава. С една дума, небето засега не рухваше. За себе си поръчах омлет и еспресо, за Дана — зелен чай и пресни боровинки.
— Няма ли да желаете десерт? — предложи усмихнатата сервитьорка. — Имаме много вкусни десерти, както и сладки палачинки с плънка от ванилов крем.
Е, Богдана Руденко, яви се на изпита. Аз ще мълча като партизанин. Ти ще трябва да отговориш. Сигурно е жестоко от моя страна, но искам да ми покажеш какво си постигнала през трите седмици работа с мен и тази сутрин. Искам да започнеш да разговаряш с непознат човек, и то не с такъв определено добър и ласкав като Анатолий Николаев, а с когото и да било, с първия срещнат. Е, и естествено да намериш у себе си сили да се откажеш от сладкия десерт.
Дана ме гледаше и чакаше. А аз на свой ред гледах нея и чаках. Тя разбра, че няма място за отстъпление, и промълви:
— Не, благодаря, само боровинки.
Виж, на мен ужасно ми се ядяха сладки палачинки, каквито винаги бях хапвал тук и които много ми харесваха. Но да ги ям пред очите на Дана щеше да бъде нечовешко. Може би по-късно, след два-три месеца, когато тя окончателно забрави вкуса на десертите и няма и да й се ядат, аз отново ще започна да си поръчвам. Още е рано.
Донесоха ни закуската и аз лакомо се нахвърлих на огромния омлет. В ресторанта влезе Анатолий Викторович, приближи се до тримата посетители, здрависа се с тях, и гостите станаха и се приготвиха да си тръгват. Разбрах, че са дошли на тренировка при Николаев. Когато ни видя, той пристъпи към нас.
— Е, как е моето умно момиче? Умори ли се? Почиваш ли си? Днес стреля просто великолепно, красавице моя! Чакам те в четвъртък.
Гостите — опаковани в маркови дрехи млади мъже, със скъпи мобилни телефони в ръцете — започнаха да се извръщат и с интерес да разглеждат Дана. Момичето пламна и ниско наведе глава. Аз замрях. По дяволите, как да й подскажа, че я разглеждат не защото е прекалено дебела, а защото треньорът я похвали? Трябваше спешно да предприема нещо.
Очите на Николаев внезапно станаха строги и дори сякаш потъмняха — той забеляза реакцията на Дана и сигурно разбра, че нещо не е наред.
— Вижте, господа — обърна се той към троицата, — гледайте и запомнете това младо момиче, скоро то ще ви сложи в джоба си. Има направо страхотни данни. Бъдеща шампионка.
Слава богу, размина се! Не, наистина браво на мен, колко умно постъпих, как уцелих точния треньор! Направо съм гений! Знаех със сигурност, че именно Анатолий Викторович е човекът, който е нужен на Дана. И не сбърках.
— Те добре ли стрелят? — попита Дана, докато наблюдаваше през прозореца как тримата мъже начело с треньора отиват към площадката.
— Не знам. Но щом Анатолий ги поведе не към учебната площадка, а към червената-три, сигурно добре. На червената-три мишените летят много бързо, и то не на фона на небето, където се виждат добре, а на фона на склона. Там много трудно се различават.
— Ама той наистина ли смята, че ще стрелям по-добре от тях?
— Разбира се — усмихнах се аз. — Нали каза, че имаш страхотна пластика и невероятни данни. Ако тренираш упорито, ще станеш шампионка.
— А Анатолий Викторович добър треньор ли е?
— Много добър. Добър треньор и прекрасен стрелец. Бил е европейски шампион и е спечелил четвърто място на Олимпийските игри. А негов ученик е станал олимпийски шампион.